— Каликстрат — поправи го Валентин и го покани да седне — Каликстрат-Жофроа дьо ла Валие! Помня я. И какво?
Джовани бръкна в дебелата си кожена чанта и извади оттам няколко цветни копия на древни ръкописи с картинки.
— Грък е, нали? — каза.
— Да — рече Валентин — Грък, приел католицизма!
Джовани се усмихна тайнствено:
— А знаеш ли защо е станал благородник?
— Разбира се — отегчено промърмори графът — бил е търговец и един от най-големите благодетели на хоспиталиерите-йоанити по време на Третия кръстоносен поход. Финансирал също така и армията на Филип ІІ Август5 и оня решил да му върне жеста. Сигурно пра-пра-прадядо ми си е потърсил вересиите, а на краля не му се щяло да се бръква надълбоко.
Джовани дяволито поклати глава. После запали цигара и замислено издиша дима към Валентин.
— Няма логика! — каза най-накрая той — Третият кръстоносен поход привършва през 1192 година, а твоят Каликстрат си получава грамотата чак през 1215 — цели двайсет и три години по-късно!
Валентин само вдигна рамене и погледна въпросително събеседника си.
— Помниш текста на грамотата? — продължи историкът.
— Накъде биеш, бе, стари дяволе?
Джовани се засмя доволно:
— Натам, че с нея Каликстрат, приел от крал Филип ІІ Август името Каликстрат-Жофроа дьо ла Валие, е признат от него „по волята Божия, след като се е уверил във верността на представените му документи“ за „по-благороден от най-благородните му сюзерени“!
Валентин замига глупаво:
— Тоест?…
— Предполагам — изсмя се още по-доволно Джовани — че документите, които твоят предшественик е показал на краля на Франция, са ето тези!
И тържествено остави на масата копията, които до този момент бе държал в ръка. Валентин ги пое с недоумяващ поглед. Това бяха списъци с имена, написани на латински. Последното бе на Каликстрат. Повтаряха се някои фамилии, но какво можеше да означава това? И той отново погледна недоумяващо към Джовани.
— Първото — тържествуващо извика онзи — Виж първото име! Това е извлечение от регистрите на населението на Константинопол!
— Гай — прочете Валентин — законен син на Емилия Савела… Жена на отстъпника… Името е размазано… Буквите едва се различават… Джовани какво е това?
— В регистрите — вещо започна историкът — срещу името винаги се е отбелязвало кой е бащата! Бащата, графе, не майката! Я, виж и това!
И показа същото копие, заснето с ултравиолетов копир.
— Савел!… — сащисано прочете Валентин — Джовани, да не искаш да кажеш, че…
— Ами, че аз го казах! — с истеричен смях подскочи онзи от стола си — Савел е езическото име на СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЕЛ, човече! Ти и баща ти сте негови потомци! Потвърждението е в самата Библия!
Валантин отвори уста, сякаш щеше да каже нещо, но думите му замряха и той остана зяпнал и ококорен с документите в ръка. После бавно стана и с несигурна стъпка отиде до библиотеката си.
— Не… — промърмори под носа си — Това е дивотия!… Трябва да пийна нещо! Не може да бъде… Не, не… Глупости…
Отмести две дебели книги и извади иззад тях преполовена бутилка коняк.
— Добра идея! — светнаха очите на Джовани — Я, налей и едно на мен!
Графът надигна шишето и жадно отпи една голяма глътка. Сетне се обърна към историка и поклати тъжно глава:
— Нямам чаши. Старият ги води под бройка, за да следи дали употребявам алкохол… — и му подаде бутилката — На, пробвай така.
Джовани също отпи, примлясна с наслада и се отпусна на стола си.
— Имаш ли под ръка някоя Библия?
Валентин го изгледа накриво:
— Е-га ти, въпроса!
— Ха-така! — с ентусиазъм потри ръце Джовани — Дай я насам!
Графът взе една от Библиите си и му я подхвърли.
— Дръж!
Джовани сръчно хвана книгата във въздуха, сетне трескаво я разлисти и се изправи:
— Помниш ли как Свети Павел се обръща към Тимотей?
— Вече нищо не помня — със отпаднал глас отвърна Валентин и седна на канапето срещу Джовани — ти току-що ми обърка представите за него.
— Нарича го — вещо кимна историкът — своето „истинско, по вяра, чедо“6. Това говори ли ти нещо?
— Казвай, да те вземат дяволите!
— Защо — започна Джовани — му е било на светеца да го нарича така — „истинско“ и защо именно „по вяра“? Защо не е употребил друга дума — например „скъпо“, „благословено“, „вярно“, „праведно“?… Възможностите са безброй, но защо е казал тъкмо „истинско“, и „по вяра“?
— ???
— Много просто — отговори си сам онзи — значи Свети Павел е имал и друго чедо! Което е смятал за неистинско! Нали преди да приеме Христа, той е бил езичник?! Библията не е запазила данни дали е бил женен като езичник, но за щастие, регистрите са запазили! Бил е! Но когато е приел християнството, явно жена му е отказала да го последва във вярата. Жена му, графе, Емилия Савела! Тя е взела името на мъжа си — Савел! Когато е станал апостол, или той я е напуснал, или пък тя — него. По-вероятно — първото. Но това няма значение. След раздялата Емилия Савела е заживяла във Византион — това е старото име на Константинопол. И е била със сина си — Гай. Законен син — от брака й със Савел!
5
Филип ІІ Август (1180–1223) — крал на Франция, взел участие в Третия кръстоносен поход, участвал в превземането на крепостта Акра на средиземноморското крайбрежие, през 1202–1214 г. водил успешни войни срещу Англия и възвърнал на Франция почти всички френски земи, отнети от Англия — Нормандия, Анжу, Турен, Поату и др.