Валентин само седеше и преглъщаше въздуха като риба на сухо.
— Ето защо — продължаваше Джовани — Свети Павел нарича Тимотей така! Просто Емилия Савела и Гай Савелий са останали езичници! Затова в регистрите срещу Гай стои името на майка му, а бащата е наречен отстъпник — та това е документ, датиращ два века и нещо отпреди Миланския едикт7 — когато християнството е било смятано за безбожие! Не знам кой и кога се опитал да заличи името на бащата, но то може да бъде прочетено и с невъоръжено око — само на ярка светлина! Лош опит за заличаване на историята! Предполагам, че е това е направено около времето на Юлиан Апостат8, но не съм сигурен. Пък и не е от значение. Някъде през 330 — 340 година потомците на апостол Павел приемат християнството — в регистрите фигурират с кръстчета. Не знам кога точно са добавени тези кръстчета, но и това няма значение. Важното е, че родът Дьо ла Валие води началото си от самия апостол Павел!
— К-къде са оригиналите?… — заекна Валентин.
Джовани се усмихна широко:
— Успях да ги измъкна от манастира! Ужас! Добре, че намерих разни стари неизписани хартии и направих препис… Хм, получи се доста сполучлив… Във всеки случай — монасите нищо не разбраха!
— КЪДЕ СА, КУЧИ СИНЕ??? — скочи графът насреща му.
— Да не съм луд да ги нося в чантата? На сигурно място са — в банкова касетка! Ти намери ли адвокат?
— Намерих! Къде са документите?
— Един милион! — заяви Джовани.
— Един милион какво?
— Ранда — поясни историкът и запали нова цигара — за баща ти това не са много пари.
— Но нали старият ти е платил за изследванията? — ахна Валентин.
Джовани поклати глава и вдиша дълбоко от цигарата:
— За изследванията — да… — издиша шумно той — но не и за притесненията, не и за едномесечния труд по преписването, не и за измамата в Атон, не и за това, че ако ме пипне някой фанатик като него, като нищо ще ме линчува за кражбата…
Валентин замълча.
— Не знам — замислено добави Джовани — дали тези документи могат да ти бъдат от полза за нещо. Говори с адвокат! Ако могат да ти послужат — продавам ти ги на часа! А копията задръж — имам още.
Да, разговорът определено бе приключил. Джовани стана, поклони се леко на графа и спокойно си излезе. Валентин чу как си свирукаше „Лили Марлен“ надолу по стълбите.
Не — старият едва ли щеше да се съгласи. Пък и какво можеше да се направи с тези документи? Джовани наистина беше извършил нещо невероятно, но дали то струваше толкова, че да получи възможност да прекара остатъка от живота си в харчене?
Когато вечерта се срещнаха с Орбини, най-напред си пийнаха порядъчно, загледани в танцьрките на подиума, потънали в спомени за добрите стари времена в колежа.
Валентин каза на приятеля си за документите чак на излизане от „Жребеца“. В първия момент Рикардо само разсеяно кимна, но когато думите „наследник на Свети Павел“ най-накрая все пак стигнаха до напоения му с отлежал „Наполеон“ мозък, правникът замръзна на мястото си, сякаш изтрезнял за един миг.
— Графе — на пресекулки произнесе Рикардо — Майтапиш ли се? Хей, с това нещо шега не бива!
Валентин извади грижливо сгънатите копия и му ги даде. После накратко му разказа историята на рода си и цитира Първо послание до Тимотей.
— Не знам… — замисли се Рикардо — Наистина не знам дали биха послужили за нещо… Тези регистри…
После обеща да поработи малко по въпроса.
Когато се разделиха, изглеждаше сякаш изобщо не бе слагал и капка в устата си. Адвокатът се бе умислил много дълбоко и разсеяно си взе довиждане с Валентин. После влезе в колата си и натисна газта докрай.
Няколко часа по-късно мобилният телефон на Валентин зазвъня на пожар. Беше почти четири и половина сутринта и младият граф спеше сладкия си пиянски сън.
— Валенти-и-ин! — изкрещя отсреща гласът на Орбини — КУПУВАЙ ГИ! Дай му колкото поиска! Един, два, пет… десет милиона! Колкото поиска. Това е БЕЗЦЕННО! РАЗБИРАШ ЛИ — БЕЗЦЕННО!!! Веднага идвам при тебе! Веднага!
7
Миланският едикт — с него през 313 г. императорът на Западната римска империя Флавий Валерий Константин и императорът на Източната римска империя Валерий Лициний признават християнството за равноправно с всички други религии.
8
Флавий Клавдий Юлиан (361–363) император на Източната римска империя (Византия), лишил християнското духовенство от привилегиите, получени от Миланския едикт и опитал да върне езичеката гръцка религия, за което е наречен от по-късните християнски автори „Апостат“ — Отстъпник.