Графът се разсъни още при първата дума на адвоката. Скочи от леглото, облече са набързо и натисна бутона на интеркома. Отсреща се обади сънливият глас на прислужницата.
— Бързо направи две големи, гъсти кафета! — изкомандва Валентин — Ама много силни — чак да ми светнат очите!
Няколко минути след това Орбини влетя в стаята му, пламнал и задъхан. Кафетата вече бяха на масата. Адвокатът трескаво докопа едната чаша и я изгълта на един дъх.
— Авторски права! — възкликна той и се строполи на един от столовете — Уф-ф-ф… Страхотно кафе… Авторски права!… Поръчай още едно! Авторски права…
— Какво искаш да кажеш, приятелю?
Рикалдо си пое дълбоко дъх:
— Открих! — каза — Не съм мигнал! Случаят е адски пикантен! И уникален. УНИКАЛЕН!!!
Графът поиска още едно кафе по интеркома.
— Свети Павел — започна той, сръбвайки малко по-бавно от чашата, която кацна пред него някокорко минути по-късно — се е разписал в Новия завет с четиринайсет послания — нали така?
Валентин закима утвърдително.
— Знаем — започна да развива мисълта си Рикардо — че неговите авторски права са възникнали на територията на Римската империя някъде през І век. От това следва — продължи той лукаво — че те се уреждат от древноримските правни норми.
— Добре, де — повдигна рамене Валентин — Е, и?…
— Древен Рим — ехидно каза адвокатът — не е познавал авторското право като отделна правна категория! Не е познавал дори интелектуалната собственост. Авторското право е имало статут на вещно право и се е отстъпвало по реда на учредяване на iura in re aliena9. Отстъпването на авторско право е пораждало сложни последици — онзи, в чиято полза е отстъпено, получава право на usus10 и, което е по-важно — на ususructus11. В случая — получателят има право да използва авторското произведение, да го преписва, издава, разпространява, продава и т. н. Ususructus пък му позволява да събира т. нар. „граждански плодове“ от произведението — печалбата от разпространението и продажбата му остава за него! Самото авторско право, пък се е разглеждало като особена форма на собственост. Авторът го е придобивал чрез accessio12 на две вещи. Логиката е, че авторът съединява пергамента и мастилото по някакъв неповторим начин — така се получава нова вещ — авторското произведение, на което той става собственик!
— Цигара? — предложи му пълна кутия Валентин. Той не разбра нито дума от приказките на приятеля си, но реши първо да го изслуша и чак тогава да задава въпроси.
— Благодаря — запали Рикардо.
— Цяла нощ се рових над разни сборници — продължи адвокатът — прехвърлих цялата си библиотека по римско право. Знаеш ли — в древен Рим наследяването на правото на собственост НЕ СЕ ПОГАСЯВА ПО ДАВНОСТ. А авторското право, графе, е било тъкмо такова! От друга страна — щом едно право на собственост е възникнало по времето на един закон, когато и да е станало това, тогава то съществува във вида, който е определен от същия закон. Никакви последващи промени в законодателството не могат да повлияят неблагоприятно на правата на наследниците или да ги ограничат! Това не се отнася само до прехвърлянето на правото на собственост — то вече става по правилата на действащите закони. Всичко това са цитати от Йоханесбургската конвенция за правото на собственост, приета от ООН преди повече от сто години. Всъщност, тя бе приета, за да могат наследниците на разни богаташи, които в началото на ХХІ век са изкупили почти всичката земя в държавите от източна Европа, да спят спокойно. Когато тези страни започнаха да се замогват, вече не им оттърваше земите им да са чужда собственост и някои опитаха да разкарат наследниците по законодателен път. Но Конвенцията е удобна и за нашия случай.
— Значи… — колебливо започна Валентин.
— Значи — победоносно произнесе Рикардо — твоят баща притежава авторските права върху посланията на Свети Павел! Той е техен собственик по наследство! Ама… чакай, чакай, какво ти стана?
Валентин се бе отпуснал в канапето и беше а-ха на границата на припадъка. Рикардо го свести с няколко шамара.
Графът отвори очи и заекна:
— Това… Това ще му дойде твърде много…
— Дръж се, бе момче! — викна адвокатът — Ти можеш ли да си представиш какво означава такова наследство?
— От вчера сутринта нищо вече не мога да си представя!
Рикардо стана и започна да се разхожда из стаята.
— Кой ли днес не издава Библии! — заразсъждава той на глас — Издават, продават, тъпчат се с печалби!… Побира ли ти го акъла — печалба от Библията! Дори аз, дето не съм никак религиозен, се отвращавам от такава мисъл! Аз, дето съм натрупал толкова грехове, че не ми изнася да има някакъв си Господ, който да ме съди за тях… Повдига ми се, повръща ми се от такава мисъл! — и той заръкомаха вдъхновено — Представяш ли си — на заглавната корица пише „Света Библия“, а на задната — „30 ранда“! Не мислиш ли, че такива издатели си го заслужават? Баща ти има пълното право да предявява срещу тях искове за нарушените си авторски права! Та той е техен собственик по наследство!