Валентин се умисли:
— Само че… — каза накрая — някой трябва да му го каже много внимателно. И убедително.
Рикардо се подсмихна самоуверено:
— Наемам се!
Два часа по-късно старият вече бе станал и привършил с утринната си молитва.
Двамата с Рикардо цъфнаха пред него в приемната.
— Здравейте момчета! — поздрави ги старият граф. Беше се събудил в добро настроение, но като забеляза мрачните им физиономии, загрижено понижи тон — Какво става? Да не се е случило нещо лошо?
— Не, татко… започна смутено Валентин — Всъщност… Нали помниш Джовани?
— О — зарадва се старият — разбира се! Добър католик и отличен историк! Как е той?
— Добре е — поде синът му по-смело — той е в Малта… Открил е данни за нашия род отпреди Каликстрат-Жофроа дьо ла Валие…
Старият се начумери:
— Писано е — процеди той — „Не се занимавайте с басни и безкрайни родословия, които причиняват по-скоро препирни, отколкото назидание Божие във вярата!“13
На Валентин му стана дяволски забавно. Той отначало само се позасмя, после започна да се смее все по-високо, а накрая седна на канапето срещу баща си, хвана се за корема и целият се затресе от смях.
— Ха-ха-ха-ха… — дереше се той — Цитираш Свети апостол Павел!… Хо-хо-хо… Първо послание до Тимотей! Хи-хи-хи-хи… Ха-ха-ха…
Той се смееше толкова весело и искрено, че на стария чак му стана неудобно.
— Някой ще ми каже ли какво толкова смешно има? — прекъсна той с нетърпящ възражение, леден тон еуфорията на сина си.
Двамата започнаха да разказват. Пръв беше Валентин. Той разправи на баща си за откритието на Джовани — за регистрите от Константинопол, намерени в Атон, за грамотата от Филип ІІ Август, за произхода на рода, за родоначалника, за неволите на историка в Света гора, за преписването и подмяната на оригиналните документи с преписи…
Старият го слушаше и лицето му бавно придобиваше мъртвешка бледост. Гърдите му се движеха учестено. Думите на сина му явно предизвикваха някаква страшна духовна буря у стария, верен католик. Нищо чудно — да ти кажат, че си потомък на Свети Павел… Не е шега работа!
После думата взе Орбини и разясни на Рене-Алфонс дьо ла Валие правните последици, които биха могли да настъпят от откритието на Джовани.
— Какво предлагате? — запита старият, когато изслуша историята на рода си.
Беше пребледнял съвсем като платно, пръстите му тревожно барабаняха по подлакътниците на инвалидния стол.
— Съд! — лаконично каза адвокатът — Съд за онези, които нарушават правата Ви!
— За реформаторите! — уточни веднага Валентин — За протестантите!
И поде патетично:
— От векове насам какви ли не еретици и сектанти си позваляват да разпространяват Словото Божие! Но сега имаме страшно оръжие срещу тях! Страшно оръжие — провикна се пламенно той — законът! Татко, ти си мечът Господен! Светата католическа църква сега вече може да си възвърне някогашното могъщество. Целият католически свят разчита на тебе в борбата срещу протестантските лъжеучения!
Лицето на стария граф започна да се прояснява.
— Съд — вдигна ръце нагоре Валентин — за мормони и петдесятници! Съд за методисти и андвентисти! Съд за англикани, лютерани, калвинисти и всякаква протестантска паплач!
Очите на стария светнаха в някакъв особен, блажен фанатизъм:
— Да! — тихо пророни той.
— Можеш ли да си представиш — продължаваше синът му — колко пари могат да се измъкнат от еретиците, които са издавали Посланията на Свети апостол Павел без разрешение от неговите наследници? Можеш ли да си представиш колко много от тях могат да отидат за подпомагане на Светата католическа църква? Така родът Дьо ла Валие ще продължи достойно делото на Свети апостол Павел!
Патосът на Валентин беше напълно искрен, но далеч не заради католицизма. Орбини го бе предупредил, че делата никак няма да бъдат от лесните и повечето от тях може би ще се проточат с години, а някои — даже с десетилетия. Така, че дори старият да напишеше някоя глупост в завещанието си, например да раздаде богатството си на бедните, неговият наследник би имал доста впечатляващи доходи от тези дела. За щастие баща му сега бе зает да мисли за близкото възтържествуване на католицизма над протестантството и не забеляза фалшивите нотки в тона на сина си.