— Е, това вече се казва юридически съвет.
— Не, това се казва здрав разум.
Загадката на питките бе разрешена, когато Хари Рекс се нахвърли върху тях.
— Искаш ли питка? — попита той, макар че чинията беше по-близо до Рей.
— Не, благодаря.
Хари Рекс разряза две питки наполовина, намаза ги с масло, добави дебел слой конфитюр и в последния момент пъхна кръгче наденичка.
— Сигурен ли си?
— Да, сигурен съм. Възможно ли е парите да са белязани по някакъв начин?
— Само ако са от откуп или от наркотици. Аз не вярвам Рубън Атли да се е забъркал в нещо такова, а ти?
— Добре, похарчи пет хиляди.
— Няма да съжаляваш.
Дребен човечец с риза и панталон в цвят каки спря до масата и се усмихна сърдечно.
— Извинявайте, че ви прекъсвам, но аз съм Лойд Дарлинг. — Докато говореше, той протегна ръка към Рей. — Имам ферма на изток от града.
Рей стисна ръката му и се понадигна. Мистър Лойд Дарлинг притежаваше повече земя от всеки друг в окръг Форд. Веднъж беше преподавал на Рей в неделното училище.
— Радвам се да ви видя.
— Не, не ставайте — продължи мистър Дарлинг и леко натисна рамото на Рей. — Просто исках да кажа колко съжалявам за съдията.
— Много ви благодаря.
— Нямаше по-свестен човек от Рубън Атли. Моите съболезнования.
Рей само кимна. Хари Рекс бе спрял да яде и изглеждаше готов да се разплаче. После Лойд си замина и закуската продължи. Хари Рекс се впусна да разказва хрониките на войните си с данъчните. След още една-две хапки Рей се почувства преял и докато се преструваше, че слуша, мислеше за всички свестни хора, които толкова се възхищаваха от баща му, всички Лойд-Дарлинговци, които почитаха покойника.
Ами ако парите не бяха спечелени на комар? Ами ако имаше престъпление, ами ако съдията бе направил някакъв ужасен таен удар? Седнал сред посетителите на „Кафето“, слушайки Хари Рекс, без да го чува, Рей Атли взе решение. Зарече се дори някога да открие, че парите в багажника на колата му са натрупани от баща му по някакъв недотам морален начин, никога и на никого да не казва. Той нямаше да развенчае бляскавата репутация на съдия Рубън Атли.
Сключи договор със себе си, стисна си ръцете, подписа се с кръв, закле се в Бога. Никой никога нямаше да разбере.
Сбогуваха се на тротоара пред поредната адвокатска кантора. Хари Рекс го сграбчи мечешката. Рей се опита да отвърне на прегръдката му, но ръцете му бяха притиснати до тялото.
— Не мога да повярвам, че го няма — рече Хари Рекс с отново навлажнени очи.
— Знам, знам.
Великанът си тръгна, като клатеше глава и се мъчеше да сдържи сълзите си. Рей скочи в аудито и напусна площада, без да се обръща. Минути по-късно се озова в покрайнините на града, подмина старото автокино, където за пръв път бяха пуснали порно, и обувния завод, където съдията беше разрешил спора между ръководството и стачкуващите работници. Най-сетне излезе от Клантън, далеч от трафика и далеч от легендата. По-гледна скоростомера и си даде сметка, че кара почти със сто и петдесет километра в час.
Трябваше да избягва полицаите, както и да внимава някой да не удари колата му отзад. Пътят беше дълъг, но бе изключително важно кога точно ще пристигне в Шарлотсвил. Подранеше ли, пешеходната зона в центъра на града щеше да е пълна с хора. Закъснееше ли, нощният патрул щеше да го види и да му задава въпроси.
След границата с Тенеси спря да зареди бензин и да си почине. Беше прекалил с кафето. И с храната. Опита се да се свърже с Форест по мобифона, но никой не отговори. Не можеше да прецени дали това е добра или лоша новина — при Форест всичко беше непредсказуемо.
Отново на път, той задържа скоростта на деветдесет и часовете започнаха да се нижат. Окръг Форд остана далеч назад, сякаш в някакъв друг живот. Всеки е роден някъде, а Клантън не беше най-лошият възможен дом. Но нямаше да съжалява, ако никога повече не се върнеше там.
Изпитната сесия свършваше след седмица, а след още една приключваше годината и започваше лятната ваканция. Тъй като се предполагаше, че се занимава с научна работа и писане, Рей нямаше да води часове през следващите три месеца. Което означаваше, че ще има много малко задължения.
Щеше да се върне в Клантън и да положи клетва като изпълнител на завещанието на баща си. Щеше да вземе всички решения, които Хари Рекс го съветваше. И щеше да се опита да разреши загадката на парите.
15
Тъй като имаше достатъчно време, за да планира ходовете си, Рей не се учуди, че нищо не потръгна както трябва. Часът на пристигането му беше подходящ — 11:20 вечерта, сряда, десети май. Надяваше се да паркира на неразрешено място, на тротоара, само на няколко крачки от входната врата към апартамента му, но същата идея беше хрумнала и на други шофьори. За пръв път виждаше толкова много коли до бордюра, е, за негово удовлетворение всички до една имаха квитанции за глоби под чистачките си.