И двамата пилоти искаха полетът да продължи с часове, но Атлантик Сити наближаваше. Рей се спусна на хиляда и двеста метра, после на деветстотин и накрая настрои радиопредавателя на честотите за кацане. Когато пистата вече се виждаше, Фог пое управлението и самолетът се приземи меко и плавно. Докато се приближаваха бавно към търминала, подминаха два реда малки чесни и Рей неволно си каза, че това е вече минало. Пилотите винаги търсят следващия си самолет, а той беше намерил своя.
Любимото казино на Фог беше „Рио“, едно от многото на крайбрежната улица. Разбраха се да се срещнат за обяд в кафенето на втория етаж, после бързо се разделиха. Никой не искаше да го гледат как играе комар. Рей се разходи между ротативките и огледа масите. Беше събота и в „Рио“ бе оживено. Пообиколи малко и се завъртя около масите за покер. До една от тях седеше Фог, заобиколен от цяла тълпа, а под ръцете му имаше купчина чипове.
Рей имаше в джоба си пет хиляди долара — петдесет стодоларови банкноти, извадени напосоки от чувалите, които бе довлякъл от Клантън. Единствената му цел беше да пусне парите в казината наоколо и да се увери, че не са фалшиви или белязани и не могат да бъдат проследени. След ходенето в Тюнайка миналия понеделник беше почти сигурен, че са истински.
Сега едва ли не се надяваше да са белязани. Ако беше така, агентите на ФБР щяха да го проследят и да му кажат откъде са парите. Не беше направил нищо нередно. Виновникът беше мъртъв. Да дойдат федералните.
Намери празен стол до една маса за блекджек и остави пет банкноти за чипове.
— Зелени — заяви той като изпечен комарджия.
— Обменят се петстотин — рече крупието почти без да вдига очи.
— Обмени ги — долетя отговорът на шефа на играта. Масите бяха пълни. Чуваше се дрънченето на ротативките. В далечината някакви мъже крещяха, докато хвърляха заровете.
Крупието вдигна банкнотите и Рей замръзна за миг. Другите играчи го гледаха с разсеяна възхита. Всички боравеха с чипове от по пет и десет долара. Аматьори.
Крупието взе банкнотите на съдията, всички напълно валидни, пъхна ги в кутията с парите и отброи двайсет чипа от по двайсет и пет долара на Рей, който изгуби половината през първите петнайсет минути и стана да си търси сладолед. Изгуби двеста и петдесет долара и ни най-малко не се развълнува.
Замъкна се до масите за зарове да погледа бъркотията. Не можеше да си представи баща си да овладее такава сложна игра. Къде човек можеше да се научи да играе зарове в окръг Форд, щата Мисисипи?
Според тънкото ръководство по хазартни игри, което си бе купил от една книжарница, новаците обикновено залагат на пас линията и когато събра достатъчно кураж, той се провря между други двама комарджии и сложи останалите си десет чипа там. Заровете показаха дванайсет, крупието прибра парите и Рей остави „Рио“, за да посети съседната „Принцеса“.
Отвътре всички казина си приличаха. Старци гледаха безпомощно ротативките. Печелеха точно толкова монети, колкото да не могат да се откъснат. Масите за блекджек бяха пълни с притихнали играчи, които се наливаха с безплатна бира и уиски. Сериозните комарджии се тълпяха край масите за зарове и крещяха възбудено. Неколцина азиатци играеха на рулетка. Сервитьорки в абсурдни костюми показваха гола плът и разнасяха напитки.
Рей избра една маса за блекджек и повтори процедурата. Следващите му пет банкноти преминаха проверката на крупието. Заложи сто долара на първото раздаване, но вместо бързо да загуби парите, започна да печели.
Имаше твърде много непроверени банкноти в джоба си, за да си губи времето в събиране на чипове, така че щом удвои парите си, той извади още пет стотачки и помоли да му ги обменят. Крупието уведоми шефа на играта, който разтегна устни в кривозъба усмивка. Късмет! Час по-късно Рей стана от масата с двайсет и два чипа.
Следващите шейсет минути прекара във „Форум“, по-старо на вид казино, пропито от мирис на цигари, отчасти замаскиран с евтин освежител. Посетителите също бяха по-стари, защото, както скоро установи Рей, „Форум“ беше специализиран в ротативките и хората над шейсет и пет получаваха безплатна закуска, обяд или вечеря по избор. Сервитьорките бяха прехвърлили четирийсетте и бяха изоставили идеята да показват плътта си. Обикаляха облечени с нещо като анцузи със съответните маратонки.