— Ами ако не хванеш престъпника? — попита Рей и неволно си спомни за покойния си баща.
— Това е вторият и доста по-труден начин. Когато Федералният резерв извади банкнотите от обръщение, една част от тях винаги се сканира. Ако се открие белязана банкнота, тя може да бъде проследена до банката, която я е предала. Тогава обикновено е твърде късно. Понякога човекът с белязаните пари ги харчи на едно място през дълъг период от време. Хващали сме няколко престъпници така.
— Звучи малко вероятно.
— Определено — призна Талбърт.
— Преди няколко години четох за някакви ловци на патици, които попаднали на катастрофирал самолет, от малките — каза небрежно Рей. Беше репетирал историята. — На борда имало пари, почти милион долара. Решили, че са от наркотици и ги задържали. Оказало се, че са прави, парите били белязани и понеже живеели в малко градче, скоро всичко излязло наяве.
— Май си спомням — рече Талбърт.
Сигурно ме бива, помисли си Рей.
— Въпросът ми е: могат ли те, или който и да било друг, просто да предадат парите на ФБР, на Агенцията за борба с наркотиците или на Министерството на финансите, за да разберат дали са белязани и как са придобити?
Талбърт почеса бузата си с костеливия си пръст и се замисли над въпроса. После сви рамене и заяви:
— Не виждам защо да не могат. Проблемът обаче е очевиден. Рискуват да загубят парите.
— Сигурен съм, че не е често срещано явление — кимна в знак на съгласие Рей и двамата се разсмяха.
Талбърт разказа за някакъв съдия от Чикаго, който прибирал от адвокатите малки суми, по петстотин хиляда долара за придвижване на дела и за по-леки присъди. Правел го години наред, преди ФБР да получи анонимен сигнал. Федералните разкрили част от адвокатите и ги убедили да им сътрудничат. Взели серийните номера на банкнотите и в разстояние на две години пробутали триста и петдесет хиляди на алчния съдия. Когато накрая направили проверка, парите били изчезнали. Някой подшушнал на съдията. Накрая ФБР открили банкнотите в гаража на брат му в Аризона и всички отишли в затвора.
Рей усети, че потръпва. Дали беше съвпадение, или Талбърт се опитваше да му каже нещо? Но после се отпусна и се опита да се засмее на историята, колкото и да беше подобна на неговата. Талбърт не знаеше нищо за бащата на Рей.
В таксито по обратния път към летището направи няколко изчисления в тефтера си. Съдия като онзи в Чикаго трябваше да прибира по сто седемдесет и пет хиляди годишно в продължение на осемнайсет години, за да натрупа три милиона. При това ставаше дума за Чикаго, със стотина съдилища и хиляди богати адвокати, които водеха далеч по-сериозни дела от тези в Северен Мисисипи. Юридическата система там беше индустрия, в която имаше вратички, затворени очи и добре смазани колелца. В света на съдия Атли шепа хора вършеха всичко и ако някой предложеше или вземеше пари, щеше да се разчуе. Три милиона долара не можеха да бъдат събрани в неговия съдебен окръг в щата Мисисипи, защото в системата просто нямаше толкова.
Рей реши, че трябва да отиде до Атлантик Сити още веднъж. Щеше да вземе още пари и да ги прекара през казината. Последна проверка. Трябваше да бъде сигурен, че парите на съдията не са белязани.
Фог щеше да бъде на седмото небе.
20
Когато Вики го напусна и се нанесе при Ликвидатора, един приятел му препоръча Аксел Съливан като специалист по разводите. Аксел се оказа добър адвокат, но в тази ситуация не можеше да се направи много на юридическия фронт. Вики си бе отишла, не смяташе да се връща и не искаше нищо от Рей. Аксел провери документацията, препоръча му добър психоаналитик и успя да му помогне да преодолее това изпитание. Според него най-добрият частен детектив в града беше Кори Крофорд, чернокожият бивш полицай, който бе лежал в затвора за побой.
Крофорд държеше офис над бара на брат си близо до университета. Хубав бар, с меню и неизрисувани прозорци, с жива музика през почивните дни и без други неприятни посетители освен един букмейкър, който гледаше да примами студентите. Но Рей все пак паркира на три пресечки оттам. Не искаше да го забележат как влиза. Табелка „Детективска агенция Крофорд“ сочеше към стълбите от едната страна на сградата.
Нямаше секретарка, или поне в момента отсъстваше. Рей беше подранил с десет минути, но Крофорд го чакаше. Наближаваше четирийсет и имаше бръсната глава, красиво лице и нито следа от усмивка. Беше висок и слаб, а скъпите дрехи му стояха отлично. На кръста му в черен кожен кобур висеше голям пистолет.