Преди някой от тях да отвори дума за съдията, наследството, къщата или Хари Рекс, Форест изтърси:
— Намерих нова далавера.
— Казвай. — Рей се намести в шезлонга си. Гласът на другия край на жицата звучеше въодушевено. Рей имаше много време за слушане.
— Чувал ли си за „Беналатофикс“?
— Не.
— И аз не бях. Викат му още „Тънкия Бен“. Говори ли ти нещо?
— Съжалявам, не.
— Хапче за отслабване, производство на компанията „Лърей Продъктс“ от Калифорния, голяма частна фирма, за която никой не е чувал. Пет години лекарите се скъсват да предписват „Тънкия Бен“, защото действа. Не е за жената, която трябва да свали десет кила, но върши чудеса за истински затлъстелите, гюллетласкачките, въобще тежката категория. Там ли си?
— Слушам те.
— Проблемът е, че след година-две сърдечните клапи на горките жени започват да пропускат. Десетки хиляди от тях са лекувани в болница и в Калифорния и Флорида са заведени безброй дела срещу „Лърей“. Преди осем месеца Агенцията по храните и лекарствата се намеси и миналия месец „Тънкия Бен“ беше изваден от пазара.
— Ти къде точно се вписваш?
— Аз отсявам случаите.
— И как точно се отсяват случаите?
— Благодаря за въпроса. Днес например бях в един хотелски апартамент да помагам на тези дундести сладурчета да се качат на лентата за бягане. Докторът взема пари от същите адвокати, които плащат и на мен. Проверява състоянието на сърцето им и ако всичко не е тип-топ, познай какво става?
— Имаш си нов клиент.
— Абсолютно. Вчера записах четирийсет.
— Какви са средните обезщетения?
— Около десет хиляди долара. Фирмата, с която работя сега, има осемстотин дела. Това прави осем милиона долара, адвокатите прибират половината и жените пак са прекарани. Добре дошъл в света на гражданските искове.
— Ти какво печелиш?
— Основна заплата, премия за всеки нов клиент и процент от крайната печалба. Има някъде към половин милион пострадали и ние се борим да ги привлечем за клиенти.
— Това значи пет милиарда долара обезщетения.
— „Лърей“ имат осем милиарда в брой. Всички адвокати в страната говорят за „Тънкия Бен“.
— Няма ли някакви морални проблеми?
— Няма вече морал, братле. На кой свят живееш? Моралът е за хора като теб, да го преподават на студентите, които изобщо няма да го спазват. Съжалявам, че трябваше аз да ти го кажа.
— И друг път съм го чувал.
— Както и да е, намерих златна жила. Просто си рекох, че не е зле да знаеш.
— Радвам се да го чуя.
— Там при вас вземат ли „Тънкия Бен“?
— Не съм чувал.
— Ослушвай се. Тези адвокати се сдушават с колегите си из цялата страна. Както разбирам, така ставала работата с гражданските искове. Колкото повече дела от една категория имаш, толкова по-големи са обезщетенията.
— Ще разпитам.
— Доскоро, братле.
— Пази се, Форест.
Телефонът звънна отново в два и половина сутринта и както винаги в подобен час звъня цяла вечност — преди и след събуждането. Най-сетне Рей успя да вдигне слушалката и да включи една лампа.
— Рей, Хари Рекс е, извинявай за късния час.
— Какво става? — попита той. Много добре знаеше, че не е нещо хубаво.
— Форест. Току-що говорих цял час с него и с някаква сестра от баптистката болница в Мемфис. Прибрали са го там, доколкото разбрах, със счупен нос.
— Я обясни по-подробно, Хари.
— Отишъл на бар, напил се, сбил се, редовният му номер. Изглежда, е попаднал не на когото трябва и сега му шият физиономията. Искат да го задържат за през нощта. Трябваше да говоря с персонала там и да гарантирам плащането. Освен това ги помолих да не му дават обезболяващи и упойки. Нямат представа с кого се захващат.
— Съжалявам, че точно ти се занимаваш с това.
— И друг път съм го правил, не се притеснявай. Но той е побъркан, Рей. Пак подхвана онази песен за наследството и колко бил измамен. Знам, че беше пиян и така нататък, но момчето просто не млъква.
— Говорих с него преди пет часа. Беше добре.
— Е, значи е бил на път за бара. Накрая трябвало да му дадат успокоителни, иначе нямало как да му наместят носа. Просто се притеснявам да не почне пак с наркотиците. Ама че работа.
— Съжалявам, Хари Рекс — повтори Рей, защото не се сещаше какво друго да каже. Помълча малко, докато се опитваше да си събере мислите. — Беше добре само преди няколко часа, чист, трезвен, или поне така звучеше.
— Той ли ти се обади? — попита Хари Рекс.
— Да, беше въодушевен от новата си работа.