Първото братско посещение в подобна клиника беше по време на следването на Рей в Тулейн. Форест беше взел свръхдоза от някаква опасна комбинация хапчета. Лекарите му промиха стомаха и едва не го обявиха за мъртъв. Съдията го изпрати в някаква комуна до Ноксвил със заключени врати и ограда от бодлива тел. Форест стоя една седмица, преди да избяга.
В затвора беше лежал два пъти, веднъж като непълнолетен, веднъж като пълнолетен, макар да беше само на деветнайсет. За пръв път го арестуваха малко преди един футболен мач в гимназията, петък вечер, на плейофите, когато целият град чакаше отборът на Клантън да вкара гол. Форест беше на шестнайсет, малолетен, преден защитник, истински камикадзе, който обичаше да напада в последния момент и да си пробива път с шлема. Полицаите го прибраха от съблекалнята и го отведоха с белезници. Резервата беше непроверен новак и когато отборът беше премазан, Клантън така и не прости на Форест Атли.
Рей седеше сред публиката заедно със съдията и като всички останали се вълнуваше за мача. „Къде е Форест?“ — започнаха да питат хората, докато отборите разгряваха. Докато се хвърляше жребият, той беше в градския затвор, където го фотографираха и снемаха отпечатъците му. Намериха в колата му 392 грама марихуана.
Форест прекара две години в поправителен дом и беше пуснат на осемнайсетия си рожден ден.
Как шестнайсетгодишният син на изтъкнат съдия може да стане наркоман в малко южно градче, където дрогата беше слабо позната? Баща му и брат му си бяха задавали този въпрос хиляди пъти. Само Форест знаеше отговора и отдавна беше взел решение да го запази за себе си. Рей се благодареше, че повечето му тайни не излизат наяве.
След като подремна добре, Форест се събуди рязко и заяви, че има нужда да пийне нещо.
— Не — отвърна Рей.
— Безалкохолно, честна дума.
Спряха пред едно магазинче и си купиха газирана вода. За закуска Форест беше взел пакетче фъстъци.
— Понякога храната им не е никак лоша — рече той, когато отново потеглиха. Форест, екскурзоводът по клиниките за наркомани. Форест, авторът на пътеводители за наркокомуните. — Обикновено свалям по няколко кила — продължи той, докато дъвчеше.
— Имат ли фитнес зали и други такива? — попита Рей, за да върви разговорът. Всъщност не му се обсъждаха екстрите на различните заведения.
— Някои имат, други — не — отвърна самодоволно Форест. — Ели ме беше пратила в една клиника във Флорида досами плажа, много пясък и вода, много загубени богаташи. Три дни ни промиваха мозъците, после ни скъсаха от упражнения. Туризъм, велосипеди, спортно ходене, фитнес, ако искаме. Направих си страхотен тен и свалих седем кила. После осем месеца останах чист.
В жалкия му животец всичко се измерваше с периоди на трезвеност.
— Ели те е изпратила там? — учуди се Рей.
— Да, беше преди години. По едно време изкара малко пари, не кой знае какво. Аз бях стигнал дъното, а тогава тя още се интересуваше от мен. Мястото беше хубаво и някои от сестрите бяха мацки от Флорида с къси поли и дълги крака.
— Трябва да го опитам.
— Я се…
— Шегувам се.
— На запад пък има едно местенце, където ходят всички звезди. Казва се „Хасиендата“ и е хотел „Риц“ на наркоклиниките. Разкошни стаи, минерални бани, всеки ден масажи, готвачите могат да ти измайсторят страхотни неща по хиляда калории на ден. А специалистите им са най-добрите в света. Ето това ми трябва, братле, шест месеца в „Хасиендата“.
— Защо точно шест месеца?
— Защото толкова ми трябват. Опитвах с два, с един месец, с три седмици, две седмици, но не ми стига. Мен трябва да ме заключат за шест месеца, да ми промият мозъка из основи, пълна терапия и лична масажистка.
— Колко струва?
Форест подсвирна и обели очи.
— Кажи едно число. Не знам. За да влезеш, ти трябват милион долара и две препоръки. Представи си само, препоръки. „До подбраното общество на «Хасиендата»: препоръчвам приятеля си Дуфъс Смит като пациент в прекрасната Ви клиника. Дуфъс пие водка за закуска, смърка кока за обяд, следобед нагъва хероин, а за вечеря обикновено е в безсъзнание. Мозъкът му е хванал коричка, вените му са нацъфкани, черният му дроб е станал троен. Дуфъс е точно за Вас, а баща му притежава Айдахо.“