Същото съобщение бе получил и Кори Крофорд, който се обади петнайсет минути по-късно да докладва. Вратата на входа бе разбита с лост, също и вратата на апартамента; прекатурена маса, включено осветление, всички електроуреди непокътнати. Същият полицай попълваше същия рапорт.
— Там няма нищо ценно — каза Рей.
— Защо тогава непрекъснато го разбиват? — попита Кори.
— Не знам.
Кори се обади на хазяина, който обеща да извика дърводелец да поправи вратите. След като полицаят си тръгна, Кори изчака в апартамента и отново позвъни на Рей.
— Това не е съвпадение — рече той.
— Защо?
— Не се опитват да откраднат нищо. Искат само да те сплашат, и толкова. Какво става?
— Не знам.
— Мисля, че знаеш.
— Честна дума, нямам представа.
— Имам чувството, че не ми казваш всичко.
Тук определено си прав, помисли си Рей, но не отстъпи.
— Случайна работа, Кори, няма страшно. Това са някакви хлапаци с розови коси и обеци на джуките. Наркомани, които търсят бързи пари.
— Познавам района. Това не са деца.
— Не съм съгласен.
Разбраха се, че няма да се разберат, макар че и двамата знаеха истината.
Рей се въртя в тъмното два часа, без да успее да затвори очи. Някъде към единайсет отиде да се поразходи с колата и отново се озова в „Акропола“, където игра на рулетка и пи лошо вино до два сутринта.
Поиска стая с изглед към паркинга вместо към плажа и пази колата си от третия етаж, докато не заспа.
30
Спа, докато камериерката не се умори да го чака. Стаята трябваше да се освободи до обяд, без никакви изключения, и когато в дванайсет без четвърт на вратата се задумка, той извика нещо и скочи под душа.
Колата му изглеждаше добре, без белези от лостове, охлузвания или драскотини. Рей отключи багажника и бързо надникна вътре: три черни чувала за боклук, пълни с пари. Всичко беше нормално, докато не седна зад кормилото и не видя пъхнатия под чистачките плик. Замръзна и се вторачи в него, а пликът сякаш отвърна на погледа му от три педи разстояние. Чисто бял, среден размер, без нищо написано, поне не от страната на стъклото.
Каквото и да беше, не беше на добро. Не беше брошура за доставка на пица, нито бюлетина за някой палячо, кандидат за политически пост. Не беше и глоба за просрочено паркиране, защото паркингът на казино „Акропола“ беше безплатен.
Беше плик с нещо в него.
Рей излезе бавно от колата и се озърна за всеки случай. Вдигна чистачката, взе плика и го огледа, като че беше важно веществено доказателство при разследване на убийство. После влезе обратно в колата, защото предположи, че някой го наблюдава.
В плика имаше нов сгънат на три лист с цветна цифрова фотография, разпечатана на принтер, този път на помещение 37Ф в складова база „Чейнис“ в Шарлотсвил, Вирджиния, на хиляда и петстотин километра и поне осемнайсет часа път с кола оттук. Същият фотоапарат, същият принтер, без съмнение същият фотограф, който по всяка вероятност знаеше, че 37Ф не е последното помещение, наето от Рей за скривалище на парите.
Макар да беше скован от ужас, побърза да се махне. Натисна газта по магистрала 90, като следеше всичко зад себе си, после внезапно сви вляво по едно шосе и кара на север километър и половина, преди да спре рязко на паркинга на обществена пералня. Никой не го следеше. Цял час оглежда всяка кола, но не видя нищо подозрително. За свое успокоение бе оставил револвера на седалката до себе си, готов за действие. Още по-добре му действаше фактът, че парите бяха на по-малко от метър от него. Имаше всичко, което му трябваше.
Секретарката, която отговаряше за програмата на мистър Френч, се обади в единайсет и петнайсет. Жизненоважни въпроси възпрепятствали началника й да обядва с мистър Атли, но една ранна вечеря щяла да бъде удоволствие за него. Момичето попита дали Рей би дошъл в офиса на великия човек към четири следобед, за да започнат оттам.
Офисът, чиято представителна снимка красеше интернет страницата, беше внушителна викторианска сграда с изглед към Залива. Улицата зеленееше от дъбове и испански мъх. Съседните къщи бяха в същия стил и от същата епоха.
Задният двор наскоро бе преустроен в паркинг с високи тухлени стени и охранителни камери. Металната порта бе отворена за Рей и затворена зад него от пазач, облечен като агент от тайните служби. Паркира на специално запазено място и друг пазач го придружи към задната част на къщата, където няколко души поставяха плочки, докато други садяха храсти. Основното обновление на офиса и двора вече приключваше.
— Губернаторът ще идва след три дни — прошепна пазачът.