Присъствуващите изпълниха искането на умиращия. След това Мортън загаси ярките свещи. Пламъчето на кандилото затрепка пред черния кръст с белеещото на него костено тяло на разпнатия. Няколко минути болният мълча, събираше сили. След това в полумрака зазвуча неговият глух, равен глас… Пред безмълвните слушатели като че се разтвориха тесните стени на каютата. Картината на един удивителен живот се разгърна пред тях като на сцената на шекспировски театър.
4
…Слънцето напича белите стени. В страничната пристройка на францисканския104 приют, където няколко кестена хвърлят сянка върху тесните, замрежени с решетки прозорчета, дрезгаво звънти камбана.
Под стълбата, която води за втория етаж, се намира полутъмната килийка на вратаря. С отпуснато лице, прилично на суров, спаружен картоф, той лежи в леглото си сред парцали и вехтории. Челюстта му е овързана с вълнен парцал: зъбите го болят и той по цели дни не става от леглото. Единственото му задължение е да вдигне със звъна на камбаната момчетата от приюта „Санта Магдалена“, а вечер да им възвести времето за лягане. Всички останали работи извършват вместо него много добре децата от приюта.
Ревматичните крака на служителя са обути в огромни топли, плъстени пантофи и са омотани до самите бедра с поръбени ленти от одеяла. Тези крака приличат на улични стълбове.
Нащърбената камбана виси над стълбата. От камбаната до килията на вратаря, покрай стената, е опънато дълго въже. В примката на края на въжето е вмъкнат стълбоподобният крак на служителя. Когато слънчевият лъч допълзи по стената наравно с лицето на вратаря, време е, значи, да даде сигнал. Кракът лениво се издига и опъва въжето. Неравномерно разклащаният меден език привежда в движение камбаната. Люлее се кракът стълб — люлее се и звъни камбаната. Звънът продължава пет минути, десет минути… Накрай на горния етаж се тръшва врата и камбаната млъква. В спалнята, където на сламените дюшеци спят малките сирачета, влиза сънлив монах, препасан с връв…
…Падре, каноникът105 в капелата хвърля неодобрителен поглед към дългото мършаво момче, остригано след неотдавна прекараната едра шарка. Това издръжливо момче престоя един месец в заразното отделение на болницата „Свети Франциск“, откъдето хората рядко се завръщат на тоя свят! Въпреки болничното лечение той оживя и дори лицето му си остана чисто.
Мръсното расо е късо за хлапака, едва му стига до коленете. Въпреки че е само на тринадесет години, той е по-висок и по-силен от по-възрастните възпитаници, но изглежда най-леден и изтощен измежду приютските деца, превили колене за молитва.
Остриганото момче се наведе, за да подпъхне под острите си колене окъсаните поли на дрехата. Но напразни са опитите му, а коленете болят от пронизващия студ на влажните каменни плочи. Каноникът се чумери.
— Джакомо! — раздава се гласът на Падре — дете, ти пак се отвличаш от молитвата! Вчера ловеше мухи, днес се занимаваш с коленете си. А ти трябва да благодариш на господа за спасението си и да се молиш да даде мир на грешната душа на твоята майка!
Връстниците хвърлят на Джакомо коси погледи. Той е горделивец и не търси приятели. Днеска те всички заедно ще го набият, задето вчера здравата беше натупал един по един трима от възпитаниците. Те знаят, че майката на Джакомо е лоша жена. Тя е в затвора. Никой никога няма да се застъпи за Джакомо, възрастните не го обичат, децата се боят от него. През трите години, прекарани в приюта, много пъти го бяха жестоко наказвали.
Изгледът му е зъл и измъчен. Рядко се усмихва, а да се смее, го бяха видели само веднъж, когато каноникът през есента се подхлъзна на мокрия насип и падна в ямата с вода, откъдето зидарите вадеха глина. Каноникът запомни този смях.
Оттогава той не пропуща случая да накаже и убоде вълчето. Децата слушат как монахът, извърнал лицето си, мърмори:
— Бурен! Изчадие на уличница, прости ме, господи!…
…Последния път момчето видя майка си през прозореца на един хотел в Ливорно. То седеше на перваза и гледаше към улицата, където пред вратата на заведението на собственика на ресторанта — французин, непрекъснато спираха каляски или носилки: богаташите и благородниците от Ливорно чествуваха нея вечер модната тосканска певица Франческа Мола, майка на Джакомо.
104
францисканци — членове на католически монашески орден, основан в XIII век от Франциск Асизки. Монасите на ордена са давали обет да живеят бедно и сред населението. Това е откривало възможност на ордена да прониква по-дълбоко сред народните маси и да се бори срещу демократичните течения. — Б. ав.
105
падре — отец; каноник — свещеник на католическата църква, често изпращан като възпитател и надзирател в манастирските пансиони, приюти, училища и богати семейства. — Б. ав.