След няколко дни собственикът на хотела въведе един полицейски чиновник в стаята, където притихналият Джакомо седеше в ъгъла със своята бавачка.
На момчето обясниха, че майка му е осъдена на доживотен затвор, защото в изблик на ревност е убила графиня д’Еляно. Тогава старата бавачка започна да плаче и да се вайка над момчето, като през хлипания каза на чиновника, че мъжът на убитата е същият онзи „ечеленца Паоло“, с когото те са прекарали няколко години във Венеция, и че той е баща на Джакомо.
Чиновникът заповяда на старината да напусне хотела, незабавно да се махне от града и отведе момчето със себе си.
Джакомо бе заведен в един дом със сводести тавани и дебели решетки на прозорците. Чиновникът, когото наричаха Габриеле Молети, дълго разпитва Джакомо за живота на майка му и обясни на момчето, че синьор Паоло не е признал твърдението на старата бавачка за вярно и че не иска нищо да знае за близките на убийцата.
А всъщност Габриеле Молети не беше се виждал със синьор Паоло. Чиновникът се грижеше само за едно: той си правеше сметка да присвои скъпите вещи и скъпоценностите на синьора Франческа, които след арестуването й бяха останали без всякакъв надзор. След като изпъди от града старата бавачка, Молети заедно със собственика на хотела просто ограби осъдената. После съставиха официален опис на вещите й, който представиха в полицията: Граф Паоло д’Еляно не пожела да присъствува на съдебния процес на своята бивша приятелка. Той не знаеше нищо за съдбата на Джакомо и никой не му напомняше за момчето. В дълбока скръб графът напусна Ливорно и замина за Венеция. Момчето, измамено от Габриеле Молети, не подозираше, че „ечеленца Паоло“ заминава, без да знае дори, че Джакомо е в Ливорно. Изобщо Джакомо се отнесе недоверчиво към думите на бавачката и прие като нещо съвсем естествено нежеланието на знатния венециански велможа да се намесва в по-нататъшния му живот.
Като видя, че момчето равнодушно прие лъжливото му обяснение, Габриеле Молети се успокои и изпрати да повикат един монах от приюта „Света Магдалена“. Монахът прие и момчето, и нищожната сума, получена от продажбата на ония жалки останки от вещите на синьора Франческа, които бяха нанесени в официалния полицейски опис и оставени за Джакомо по милостта на чиновника Молети. С тази операция синьор Габриеле Молети напълни джоба си с две хиляди скуди108, малко по-малко спечели собственикът на хотела, а малкият Джакомо оттогава ето вече цели три години слуша всяка сутрин звъна на камбаната, получава всекидневната порция бой от приютските си връстници и също толкова чести поучения с пръчка от падре каноника.
…Неделя. Децата скитат из градината на приюта. Някои са успели да се измъкнат през оградата. Те скришом просят милостиня от важни кавалери и дами, които минават по пътя за града.
Джакомо чисти в кухнята риба. Пърхащите тела на живите шарани от манастирското езерце, сребристите люспи, полепнали по ръцете и дори по лицето на приютения питомец, розовите плавателни мехури — всичко вдъхва на момчето отвращение. Той ненавижда миризмата на риба й затова именно каноникът заповяда винаги него да изпращат да чисти рибата в кухнята, за да се смири.
Окото на Джакомо е отекло от удар, но и тримата му вчерашни противници цяла нощ охкаха и се въртяха върху дюшеците си.
Наоколо цари суетня. Отецът настоятел посреща важни гости от града. В дълбокия тиган под капака църка, покривайки се с кафява коричка, тлъстият скопен петел, предварително накиснат в бяло вино. Младата натъпкана пуйка пръска опияняващ аромат. Мършавият, полугладен Джакомо много добре знае, че пуйката се готви съвсем не за гостите на настоятеля: прислужникът ей сега ще я отнесе в покоите на падре — каноника на приюта.