Заедно с новия обитател на къщурката, който в простата реч на каприйските рибари се беше превърнал в Бартоломео Грели, рибарят Чени и седемнадесетгодишният му възпитаник предприеха една доста опасна операция. През няколкото граници на италианските кралства, херцогства и републики те прекараха партида оръжие в Швейцария за тиролските въстаници. Отсъствуваха повече от месец и се завърнаха на Капри без Бартоломео Грели. На връщане, когато вече бяха минали най-опасните полицейски кордони и планински проходи от сухопътната част на техния маршрут, лодката на Родолфо Чени бе обсипана с точен топовен картеч от един охранителен кораб. Свистящият оловен град пощади само Джакомо; Родолфо и Бартоломео получиха тежки рани. Като се справи сам с лодката, Джакомо остави Бартоломео при едни познати рибари близо до Соренто, а раненият в хълбока Родолфо докара в къщи. След пет дена Родолфо почина. Тленните му останки, въпреки очакванията, прие не морето, а малкото гробище в дола между крайбрежните скали на Капри.
След погребението в къщурката стана пусто и печално. Два дена семейството се храни с остатъците от погребалния обед, а после Джакомо, комуто Родолфо преди смъртта си беше завещал да се грижи за осиротялото семейство, започна да стяга вдовицата и дъщеря й за път. Решено беше, че ще заминат за Соренто, родния град на Анжелика. Там Анжелика купи една мъничка къщичка с лозе и няколко портокалови дръвчета. Джакомо й помогна да уреди малкото стопанство, а после намери Бартоломео и заедно с него се отправи на един шведски кораб за северните морета, като остави на вдовицата всичките си пари, които беше получил в предплата. Той плава две години, научи се да чете мореплавателните карти и да се ползува от компаса, бусолата и секстанта. Бартоломео Грели му предаде целия си немалък опит и щурманът норвежец го взе за свой помощник.
… В онези години на северозапад, в спретнатите островърхи градчета на Европа оглушително думкаха войнишки барабани: водеше се опустошителната война между вероломния и алчен за чужда земя Фридрих Пруски и древните властелини на Европа109. Кралете на Франция и Швеция, австрийският император и руската царица изпращаха войски срещу тръгналата на поход пруска армия. Бартоломео и двадесетгодишният Джакомо слязоха в Щралзунд и в края на 1757 година постъпиха в двадесетхилядната армия на шведския крал.
Повече от две години Джакомо и неговият по-възрастен спътник водиха скитнически войнишки живот. Шведската войска опустошаваше градчетата на Померания и Бранденбург, задоволявайки се с дребни трофеи, без да се осмели да нанесе удар в сърцето на неприятелското кралство — Берлин. През лятото армията се биеше и разбойничествуваше из пруските провинции, а после се връщаше на крайбрежието, в Щралзунд, и през няколкото зимни месеца си делеше плячката. Такава война вече започна да омръзва на предприемчивия Джакомо.
През време на един поход, когато разузнавателни отряди на пруската конница връхлетяха върху шведския отряд, в който служеха Бартоломео и Джакомо, и му нанесоха чувствителна загуба, храбрият млад италианец обърна върху себе си вниманието на главнокомандуващия шведите граф Хамилтън в неравна схватка Джакомо пред очите на своя генерал се справи с група противникови войници, като остави няколко души на място, а останалите обърна в бягство.
След боя граф Хамилтън заповяда да доведат при него в палатката младия войник, който едва беше успял да си отдъхне и да изтрие окървавеното острие, и го запита за името му. Старият Бартоломео бе записал Джакомо в армията под собственото си фамилно име, изопачено от рибарите, и под това име Джакомо беше произведен командир на взвод.
Взводът се състоеше от отчаяна сбирщина, а самият Бартоломео Грели се оказа под командуването на своя ученик Джакомо. Всички смятаха младия италианец за син или брат на беловласия боец.
Една безлунна есенна нощ отрядът спря на бивак близо до някакво разграбено бранденбургско градче със стръмни керемидени покриви. Войниците от взвода на Грели бяха наобиколили със смях каручката на скитницата маркитантка110, която пътуваше в обоза на армията вече няколко седмици. Възрастната жена, чиято сергия войниците на Джакомо вече бяха, прекатурили, отчаяно се дърпаше от ръцете на Бартоломео Грели, Джузепе Лорано и Уудро Крейг.
Гласът на жената извика в паметта на Джакомо неясни, отдавна забравени картини. Той спря разюздалите се войници, Поднесе фенера към лицето на маркитантката и… позна своята майка, повехнала и побеляла.
В палатката на маркитантката усмирилите се войници, най-близките приятели на Джакомо, чуха горестния разказ на синьора Франческа Мола. Амнистията, дадена по случай раждането на престолонаследника на тосканското херцогство, й донесла свобода, но с доживотно изгнание извън пределите на Италия. Съдбата я отвела във Франция, после в Германия и накрай захвърлила застарялата синьора в обоза на шведската войска.
110
маркитанти — търговци на свестни продукти и предмети, придружаващи армиите в походите. — Б. ав.