5
…Беше вече към осем часа сутринта, но морският ураган скриваше небето и водата. Двете стихии, въздухът и океанът, се бяха смесили в една. Нищо не можеше да се различи, всичко се сливаше в един плътен гребен на развихрената вълна.
Свързани един с друг, плавателните съдове, бригантината „Офейра“ и шхуната „Черната стрела“, бяха завъртени й понесени като черупки от яйце във водопад. Хората се задъхваха: не можеше да се диша, вятърът бе станал по-плътен от водата. Той не помиташе, а тласкаше предметите като настъпваща стена. Трите мачти на „Черната стрела“ се стовариха върху „Офейра“, разтрошиха палубните й надстройки и объркаха такелажа и рангоута на двата кораба в един заплетен възел, палубната команда, която се опита да раздели корабите, беше изхвърлена през борда от една исполинска вълна; тя се стовари върху двата съда от такава височина, че за няколко мига погреба в бездната и шхуната, и бригантината. Но жалките черупки със сгушилите се в недрата им живи същества изплуваха на повърхността. Вече никой не се опитваше да отваря люковете и корабчетата се оказаха изцяло предоставени на вятъра и вълните.
Когато вихърът налетя, Грели падна на палубата на „Офейра“. Пълзешком се добра до люка и го завинти над главата си в момента, когато върху бригантината рухнаха мачтите на „Черната стрела“. След като затвори люка, Джакомо се оказа в пълен мрак. От внезапния тласък той отлетя някъде встрани, удари главата си о бимса111 и загуби съзнание.
Но ето разтърсването и скърцането на всички части на кораба отслабнаха и бригантината започна да се клатушка като при обикновено люшкане през време на буря. Грели се отърси от своята отпадналост и от вцепенението и стана на крака. Пристъпваше с мъка, като тежко болен.
Внезапно наблизо се раздаде не много силен, но за ухото на опитен моряк наистина зловещ звук. Под краката на Грели подът отново започна да се изплъзва и се издигна вертикално. Зачу се шум и плясък на вода. Джакомо пак щеше да се търколи в ъгъла, но се залови за стълбата, напипа люка, отвори го и се намери на палубата.
Беше двадесети април, вечерта. Морето се вълнуваше, но ураганът вече бе отминал далеч, като накрай запокити корабите върху един подводен риф. Корпусът на „Офейра“ оцеля, а „Черната стрела“ се оказа набучена на подводна скала като пиле на шиш. Но и на „Офейра“ положението беше лошо. Разклатените вътрешни стени не издържаха, насъбралата се в трюмовете вода нахлу при наклоняването в кърмовата част и бригантината, която се беше наклонила много назад, щеше да потъне, ако заплетеният такелаж не я задържаше о борда на заседналата върху рифа шхуна.
На „Черната стрела“ също започнаха да се показват хора. Наведен през борда, Бернардито Луис запита Грели в какво положение е „Офейра“. Грели отговори едносрично и започна да разглежда хоризонта. Някъде далеч, на шестдесет осемдесет мили, едва се мержелееше остър планински връх, приличен на тесен тъмен облак. Около корабите летяха албатроси и чайки. Близостта на сушата ободри пиратските главатари.
Положението на „Черната стрела“ беше безнадеждно. Бернардито събра екипажа и обяви своето решение: цялото имущество да се прехвърли на „Офейра“ и да се опитат с бригантината да достигнат земята, която се вижда на хоризонта.
Пиратите избиха дъното на бъчвичка с вино, подкрепиха се с шунка и корави сухари, а след това се заловиха да изтребват водата от трюмовете на „Офейра“. Те прехвърлиха стоките в носовата част на бригантината, изравниха диферента112 направиха мачта и като изхвърлиха през борда счупените мачти на „Черната стрела“, прерязаха заплетения такелаж. Сега само тясната стълба и двете дебели въжета служеха за връзка между корабите.
Екипажът на шхуната пренесе своите вещи на „Офейра“ и Бернардито, придружен от Педро, за последен път обиколи своя стар кораб…
Докато горе се извършваха спасителните работи, пиратите Червенокосия Пю и Дебелия Питър, които се славеха със способността си да изпиват на един дъх цяла кофа бира, надзърнаха в каютата на Грели на опразнената шхуна. Младото момиче лежеше на нисък миндер, постлан с мръсен килим; до нея на пода се беше свил Томас Мортън.
Питър хвана Мортън за яката и така го разтърси, че нозете на калкутския атърни за миг се откъснаха от пода. След това с един ритник го изтласка от каютата и седна до девойката.
— Стой, дебело говедо! — предупреди Пю своя другар. — това е плячка на Леопарда.
— Пет пари не давам за Леопарда — измърмори Питър, комуто остатъкът от виното в бъчвичката беше придал необикновена храброст. — сега не ми пречи, Пю, да си полюбезнича с хубавицата…