Бернардито направи знак на Грели да говори по-тихо.
— На югоизток има голям, добре прикрит залив. В него е хвърлила котва френската корвета. Сигурно и тя е била отнесена от урагана към тези брегове. Трябва да си вървим, докато не са ни забелязали…
Бернардито още не бе се доизказал, когато иззад канарата на няколко кабелтови от пясъчната ивица се появи вражеската корвета. Двете мачти от току що отсечени стволове и непълното съоръжение на платната свидетелствуваха, че и корветата е била доста раздрусана от бурята.
Пиратите се оказаха в капан. Отзад се извишаваха непристъпни канари, отпред стояха врагът и морето! Грели прецени положението за миг. Спасение носеше само нощният мрак: под негова закрила трябваше да отплуват от предателския нос и да се скрият във вътрешността на острова. Бернардито вече стоеше на борда и посочваше на хората си мястото им в боя.
Ураганът беше помел двата малки топа на „Офейра“. Пясъчната ивица не предлагаше никакво прикритие. Мъничката площадка между скалите в основата на носа представляваше твърде неудобен плацдарм, но избор нямаше.
Известно време корветата обикаляше надалеч, след това приближи. Нейният капитан отдавна беше забелязал във водите на острова познатата му бригантина, завзета от пиратите. Той успешно прикри от тях засадата си в залива, приготви през нощта кораба за бой и едновременно с излизането си в морето изпрати двадесетина стрелци да завземат позиция по крайбрежните канари, в тил на пясъчния нос. Пиратите видяха пред себе си корветата, но не подозираха, че и в тила им французите са заели изгодна позиция: от върховете на скалистия хребет войниците можеха да обстрелват цялата площадка под скалите.
Когато приближи на разстояние един и половина кабелтови, корветата откри бордов залпов огън с картеч, гюллета и брандскугели. Бернардито падна от борда на бригантината и на пясъка се вдигна паника. Слабо защищавайки се със стрелба, пиратите се криеха зад корпуса на „Офейра“, но двадесетте топа, стрелящи съсредоточено от късо разстояние, изподупчиха и подпалиха кораба. Жегата, искрите и димът прогониха оцелелите пирати към основата на пясъчния нос. Тогава изтрещя дружен залп от върха на канарите. Пиратите се замятаха между скалите и кораба. Войниците се целеха в тях и ги разстрелваха методично и хладнокръвно.
Корветата, на която след урагана не беше оцеляла нито една лодка, не можа веднага да изпрати десант. Капитанът реши да дочака прилива, за да се приближи до носа и да стовари една група, която да огледа полесражението.
Бригантината гореше. На пясъка, обгърнат от дим, стенеха ранените. От време на време, щом на площадката се забележеше най-малко движение, от канарата екваше изстрел.
Боят започна, когато Джакомо се намираше под канарата, зад малък каменен насип. Той изрови с ръце яма в пясъка и извади пищова си. Разполагаше само с един изстрел — всичкото оръжие и припасите бяха останали на бригантината. Около прикритието на Грели на различни гласове и гами свиреха куршумите. Лодката на Бернардито още се виждаше на пясъка. Двама пирати се опитаха да я тласнат във водата, но паднаха под изстрелите. Когато пиратите започнаха да прибягват на групи от горящия кораб към канарата, Грели забеляза някакво движение по наклонената палуба на бригантината. От прозореца на капитанската кабина се показа главата на девойката и плешивият череп на Мортън. Те влачеха ранения, който още не беше дошъл в съзнание. След това гъст дим обви палубата и няколко минути Грели нищо не можа да различи. Той затърси с очи Бернардито и реши, че капитанът е убит при един от първите залпове.
Оглеждайки се, Грели забеляза наблизо малък храст, израснал в пукнатината на скалата. Храстът се свеждаше над водата. Като се вгледа, пиратът видя зад храста, на обърнатата към морето страна на канарата, малка пещера. В същото време чу шумолене отзад и през дима видя девойката и плешивия шишко, които пълзешком влачеха по пясъка своя ранен спътник. Те също смятаха да се скрият зад каменния насип, но иззад скалите се подаде насреща им пистолетът на Грели. Мортън скри глава между раменете и замря, а девойката с последно усилие довлече ранения през каменната преградка. Нейното мъжество учуди дори Леопарда. Той й посочи с очи пещерата зад храста.
— Сам можете да се спасите — каза той.
Една издатина прикриваше пещерата едновременно и от стрелците, и от топовете на корветата. Но за да се добере човек до нея, трябваше да се премине ивицата суша, след това да се преплува малкото разстояние до скалата, най-важното, да се изкачи от водата на височина шест седем фута113. Въже, десет ярда въже, ето от какво зависеше спасяването на живота!