Той изсипа пръстта от паничката и изяде остатъците от храната на дъното на съда. С една клечка и парцал изчисти полепилата се по нея кал, пренесе детето в каменната дупка и постави паничката под сталактита. Пълзешком, с голяма мъка за няколко часа той пренесе в тази килия оцелелите вещи и дори книгата на Чарли. Само дървата остави в старата пещера; невъзможно беше да се запали огън — обитателите на този затвор биха се задушили от дима.
Пламъчето на светилника леко потрепваше — значи, през някаква пукнатина на скалите нахлуваше въздух.
Бернардито отряза на момченцето хляб от оцелялата пита и утоли жаждата му с глътка вода, насъбрала се в паничката. Старият пират просна на каменния под кожената си куртка, легна на нея, постави главичката на детето на рамото си и за няколко часа се унесе в сън.
Без да мърда, момченцето дълго се вглеждаше в мигащото езиче на светилника и накрай също заспа под монотонния звън на капките, които падаха равномерно в тенекиената паничка.
2
Робърт Патерсън и Ричард Томпсън влязоха в каютата на новия пасажер на брига. Завариха го да подрежда книжа и документи на името на вирджинеца мистър Алфред Мърей.
— Дошли сме да ви предложим да поемете ръководството на експедицията, сър Фредрик Райланд — започна адвокатът, — ви молим…
— Мистър Томпсън — прекъсна го гостът на „Орион“, — от тази нощ аз вече нямам нищо общо с току що произнесеното име. Оставям в сила всички документи, които бяха подписани във ваше присъствие и засвидетелствувани от вас, Мортън и свещеника. Ако джентълмените желаят, след смъртта на сър Фредрик Райланд аз, Алфред Мърей, съм готов да поема временно ролята на ръководител на експедицията, за да я подготвя за, обратно плаване. Впрочем по мое мнение капитан Брентли би изпълнил тази задача по-добре от мене.
— Извинете, мистър… Мърей — каза адвокатът, — се пак аз си позволявам да отбележа, че от гледна точка на държавното законодателство вие едва ли имате право да осъществите великодушното си решение. Законът предвижда право на осиновяване, но не и прехвърляне на титлата и името на друго лице.
— Но, мистър Томпсън, в книжата, които подписах, не става нито дума за прехвърляне на име. С подписа си аз удостоверих, че наистина съм Алфред Мърей, потомствен колонист от Виржиния. Книжата имат строго законен характер.
— Моля ви още веднъж хладнокръвно и сериозно да обмислите това решение — произнесе адвокатът, — ри все че високо ценя и много добре разбирам неговите мотиви. Но човекът, чиято потресаваща изповед утвърди във вас великодушието ви, създаде голямо предприятие, от което зависят пряко или косвено съдбините и благосъстоянието на хиляди хора. Този човек беше тъмен авантюрист. Богатствата, съсредоточени в ръцете му се използуваха за рисковани и престъпни цели. За него тези операции бяха доходни, но за обществото — опасни и дори безчовечни. Така например Доротея ми съобщи, че мнимият Райланд се е занимавал не само с търговия на роби, но и се е готвел да продължи пиратския си занаят и да почне грабеж по морските пътища.
Патерсън се наежи и се размърда на стола. Адвокатът продължаваше разпалено:
— Построеният за него кораб „Окриленият“, това чудо на корабостроителното изкуство, е предназначен да стане нов страшен кораб на корсари, сеещ смърт и разорение. След смъртта на мнимия Райланд работите на „Северобританската компания“ ще останат в ръцете на приближените и приятелите на лъжевиконта — също такива тъмни аферисти като него. Отказването ви от наследството може да предизвика страшен крах или пък тъмните операции, замислени от предишния стопанин, ще продължават да се осъществяват и занапред във вреда на обществото.
— Мистър Томпсън — прекъсна Мърей адвоката, — ние не сте прав. Има неписани закони, които се определят от съвестта и честта. По произход аз съм потомък на страничен клон на своя род и не принадлежа към древната аристокрация; съвсем случайно обстоятелствата ме направиха наследник на Ченсфилд. Като се отказвам от случайно падналите ми се титла и богатство, спечелено по нечестни пътища, аз следвам поведенията на съвестта си. Изучавайки съчиненията на Жан Жак Русо114, аз се уверих във високото естествено призвание на човека. Злото в света аз виждам в неравенството между хората, в празните титли и звания, в трупането на злато за сметка на ближните… А пък що се отнася до съдружниците на Райланд по фирма, ще ми се да вярвам, че те няма да изберат неблаговидни пътища за по-нататъшно забогатяване. Но трябва да призная, че това съвсем не ме засяга. Аз имам други задължения пред бога и хората. В Америка, сред лоното на девствената природа, се надявам да създам една малка колония на Равенството и Справедливостта, на Труда и Разума.
114
Жан Жак Русо (1712–1778) — велик френски мислител, просветител, демократ, чиито съчинения изиграха голяма роля в идеологичната подготовка на френската буржоазна революция от XVIII век. — Б. ав.