За учудване на пастора домакинът прие твърде сухо неговите думи:
— Ето вече трета година защищавам интересите на „Северобританската компания“, десет десети от която принадлежат на мистър Райланд, но тези делови отношения досега не са подтикнали нито мен, нито моя знатен клиент към лично познанство. Аз поддържам връзка с компанията чрез нейния търговски директор, моя приятел мистър Норуард.
След тези думи мистър Томпсън вдигна чашата, зажумя и започна да разглежда през налятото в чашата вино пламъка на жаравата в камината. Пастор Редлинг се задави и млъкна. Настъпи неловко мълчание.
— Мистър Томпсън! — заговори корабостроителят Патерсън, който мълчеше досега. — тук сме се събрали стари приятели на вашия дом. Може би най-после ще ни разкажете за онези подводни скали между вас и сър Фредрик, които са тъй очебийни за приятелите ви?
— Мистър Патерсън удивително точно отгатна моята мисъл! — възкликна Ленди. — Появата на лорд Райланд в нашия град предизвика много коментари поради трагичните обстоятелства, които помрачиха пристигането му от Индия в Европа. За тях, спомням си, писаха вестниците, но много пестеливо.
— Познавам го не от една година, джентълмени — продължи Патерсън. — Моята корабостроителница построи за компанията две шхуни — „Глория“ и „Доротея“, и брига „Орион“, а понастоящем работи над четвърта поръчка. Това ще бъде най-добрият кораб, който някога е излизал от английските корабостроителници. Приятно е да си в сътрудничество с този джентълмен: той има смел характер и широк замах. Ала ще си призная, и за мен този затворен човек и мълчаливата му съпруга с нейния печален поглед са все още наполовина загадка!
— Драги мистър Патерсън, и вие, мой стари приятелю Самюел — малко патетично произнесе мистър Томпсън, — на драго сърце ще изпълня желанието ви, но за това аз трябва да поискам от Ричард разрешение да съобщя една подробност, известна досега само на нас, родителите на Ричард.
След тези думи Томпсън старши хвърли въпросителен поглед към своя наследник. Ричард утвърдително кимна и добави:
— Осланям се на честта на нашите приятели, татко. Тази семейна тайна не бива да стане достояние на мълвата…
Джентълмените наведоха глави в знак на съгласие, а господин викарият дори вдигна нагоре ръце. Впрочем на него, като свещеник, тази интимна подробност беше вече известна. Той знаеше, че сър Фредрик Райланд беше отнел годеницата на мистър Ричард, но как и при какви обстоятелства бе станало това тъжно събитие, и той самият гореше от нетърпение да разбере.
— В такъв случай, джентълмени, сега вие ще чуете една от най-удивителните съвременни трагедии. Тя би направила чест на Друрилейнския театър33, ако беше попаднала в онези стари времена под перото на Малроу или Шекспир. Разреше те ми да ви прочета един интересен документ, предаден ми на съхранение. Авторът, след като предостави документа на мое разположение, разреши да бъде разгласен в граници, каквито сам намеря за уместни.
С тези думи кралският адвокат отиде в кабинета си и се върна оттам с една тетрадка, подвързана с кафява щампована кожа. След като сложи очилата си, старият джентълмен пристъпи към четенето.
„На любимата ми дъщеря Мери от баща й Томас Мортън, атърни34 на калкутската нотариална кантора «Ноел-Абрахамс и Мохандас Маджарами».
СКЪПА МИ ДЪЩЕ!
Тази тетрадка съдържа автентични пътни бележки, които започнах в Калкута и завърших в Бълтън на 20 декември 1768 година. С непрестанна мисъл за теб и с горещи молитви към бога да ми дари радостта по-скоро да прегърна любимата си дъщеря пристъпих към тези бележки преди тръгването и след това ги продължих през време на пътуването, преглъщайки сълзи на отчаяние и скръб. Запази тази тетрадка, дето са описани обстоятелствата, при които загина нашият кораб, а също така и подробностите по пленяването и спасяването ни. По волята на всевишния само аз и двамата ми спътника надживяхме тези страшни събития. А имената на безбройните загинали — и, господи, помени и sact martyris sanguis — est salus tuus, Britania!35
Решението ми да напусна Калкута и да се прехвърля завинаги в Европа подтикна моите шефове, мистър Заломон Ноел-Абрахамс и мистър Маджарами, да ми възложат две дела в Англия, след изпълнението на които ще мога да се смятам за освободен от служба и да заживея вече без делови грижи със спестяванията си и малката пенсия. Горещо вярвам, че ще намеря стряха в родния Портсмут, който напуснах точно преди четиридесет години, когато бях десетгодишно момче. Там, в Портсмут, ме очаква дъщеря ми Мери, която изпратих в Англия преди дванадесет години, когато загубих незабравимата си съпруга, племенница на мистър Маджарами.
33
театър „Друри Лейн“ — най-известният с класическия си репертоар театър в Лондон. — Б. пр.