Възрастният сглобяваше от готови, изкусно изработени части малък арбалет119. В края на улея той закрепи силно обтегнат, еластичен лък и завърза тетивата, изплетена от крачните сухожилия на планински козел. Десетина стрели с пера и железни върхове бяха вече поставени в малък колчан, който лежеше на края на масата.
Като опъна тетивата на арбалета на мъничкото, издялано петле, мъжът закрепи вложената в улея стрела и подаде оръжието на момчето. С поглед той посочи на малкия дъсчицата, прикрепена на стената. Възрастният и детето се разбираха един друг без думи.
Момчето опря арбалета на рамото си и дълго се прицелва в дъсчицата. Възрастният поправи лявата му ръка, за да не я нарани пуснатата тетива. След миг почти едновременно се разнесоха — струнният звук на тетивата, краткото свистене, глухият удар и трясъкът от разцепената на две дъсчица.
— Юнак! — каза възрастният и внимателно извади стрелата, забила се в дървото на стената.
Едва бе произнесена първата дума и момчето заговори бързо и оживено, сякаш внезапно се беше избавило от тягостното онемяване:
— Чичо Тоби, днес играем с теб на мълчание от обяд. Аз не обичам много тази игра…
— Това е много важна игра, Ли — отговори възрастният, — ти трябва да я обикнеш. На лов и на война често се налага да се мълчи. Там не може дълго да се обяснява, а понякога съвсем не бива да се говори. Ако искаш да станеш ловец и воин, ти трябва да се научиш да ме разбираш мълчаливо и да правиш всичко само с един мой поглед. Днес аз съм много доволен от тебе, мой малки Ли.
— Значи, ще разглеждаме нашата книга?
— Не, книгата ти ще ми четеш на глас утре. Защото ти вече четеш по-бързо от мен.
— Чичо Тоби, разкажи ми тогава приказката за Едноокия дявол!
— Тя е много страшна приказка, момче. Не е хубаво да се разказва нощем.
— Съвсем не е страшна, чичо! Сега аз никак не се боя от Едноокия дявол. Дори да дойде при нас, аз пак не бих се уплашил… Нали ти също не се боиш от него, а, чичо?
— Е, мене той май не би закачил… Добре, Ли, след като се навечеряме, ще ти я разкажа.
Възрастният си сложи черната превръзка, която закри лявото му око, и запали лоената свещ, поставена в свещник направен от морски раковини. Нея остави на момчето, а той взе фенера, метна през рамо двуцевната ловна пушка и излезе от къщичката. Навън беше тъмно, дърветата се огъваха и шумяха. През воя на вятъра ловецът долови грохота на прибоя при скалистото крайбрежие на острова. Океанът ревеше. Есенен облак закриваше звездите една след друга.
— Днес е двадесет и девети май; тука е есен, а у нас портокалите са вече прецъфтели — промърмори островитянинът. Подходящ ден избра Чарли да поговорим за Едноокия дявол! В Европа навярно вече започват да забравят гроба на острова… Нищо, някои в Англия пак ще се възрадват на възкресението на стария Бернардито!
Па двора издрънча верига и една сива сянка се спусна покрай стобора.
— Чиба, Карамба! — никна господарят на куцата вълчица, която изскочи от двуметровата тясна дупка.
Входът за тази дупка беше закрит от малък навес, за да не я залива дъжд, а на дъното имаше куп парцали и сено.
Родена в прибалтийските гори, Карамба на времето си беше доведена в Англия от Рига: Джефри Макрайл, който закупуваше дървен материал за „Северобританската компания“, изпрати вълчето подарък на малкия Чарли в Ченсфилд. После то направи още едно морско плаване: за развлечение на момчето по пътя взеха забавното вълче на „Орион“. След срутването на пещерата и оздравяването на лъжевиконта доктор Грейсуел заповяда да махнат от кораба всичко, което би напомняло на бащата за понесената загуба. От каюткомпанията беше изнесено високото столче на момчето, а клетката с вълчето сам докторът замъкна на брега и дари на малката пленница свобода. Много скоро звярът попадна в един от капаните, поставени от островитяните, и с наранена лапа беше прибран в къщичката, за неописуема радост на Чарлз. Сега този звяр беше вече шестгодишна, много едра, зла вълчица, която прекарваше живота си на синджир.
Бернардито влезе в обора и преброи опитомените диви кози, легнали на сламена постилка. При светлината на фенера трепнаха един опитомен жерав, няколко гъски и патици с подрязани крила и половин дузина зайци в ниска дървена клетка. Под стряхата се размърдаха и загукаха гълъби. Едно голямо черно куче се измъкна от колибката си пред входа на обора.
119
арбалет — усъвършенствуван лък с улей и приклад. В Русия и у нас се е наричал самострел. — Б. ав.