— Не спиш ли, Нерон? — каза човекът. — постой на синджир, докато не се отучиш без нужда да гониш дивеч от острова!
Бернардито затвори обора с мандало и блъсна ниската вратичка на съседната постройка. Нейният покрив беше покрит с половин фут пръст и с чимове, чиято трева беше пораснала толкова гъсто, че постройката се издигаше сред двора като малък зелен хълм. Тук островитяните пазеха припасите си. Бернардито взе буца сирене, пушена риба и малкото дървено ведро, пълно е козе мляко… Когато се върна в къщичката, момчето беше вече окачило по местата им всички инструменти и гореше сметта в огъня на огнището. Двамата се измиха на мивката до стената и седнаха пред чисто из стърганата дъбова маса.
Момчето изрече като скоропоговорка молитвата и почака, докато възрастният разчупи прясната пита. Чак тогава то започна да яде. Възрастният кимна към изпокъсаната постелка близо до прага:
Къде е Карнеро? Цяла вечер не го виждам. Извикай го, Ли, и го нахрани. Утре се опитай да отидеш при езерото с твоя арбалет и вземи Карнеро със себе си. Може би ще застреляш някоя патица.
Момчето излезе на пруста и завика звънливо с всичката сила на малките си дробове.
— Карнеро! Остроухо! Детското му гласче едва надвишаваше вятъра и горския шум.
От вратата надзърна Бернардито:
— Фиу, фиу, фиу! — тъпичко свиреше момчето.
От черно небето ставаше мръсносиво, мъгляво и ниско Месецът се изкачваше над гората и осветеният от него край на облака се кълбеше.
Бернардито пъхна в устата си два пръста. Момчето се наежи, запуши уши: пронизителният звук сякаш се разнесе по всички кътчета на острова. Пешо страховито имаше в звънливите трели на това наистина разбойническо свиркане.
Наблизо се чу хрипливо ръмжене и през една дупка на дъсчената врата припълзя в двора голямо животно, което държеше нещо в зъбите си. Звярът се шмугна покрай ловни те право в къщичката. Това беше едно много голямо куче е къса лъскава козина, преливаща с матов отблясък.
За произхода си Карнеро беше задължен на лекомислието на корабното куче Перон, което беше решило да се по разходи из острова няколко часа преди отплуването на „Орион“ То закъсня за последната лодка и не се върна на брига. Нерон намери подслон при островитяните и впоследствие се сдружи с пленената вълчица Карамба, я тя подари на обитателите на къщичката едно остроухо кученце. Неговото име беше съставено от началните срички на имената на бащата и майката.
Отдалеч Карнеро можеше да бъде взет за голям вълк. Над високочелия череп стърчаха зорко наострени уши пухкавата светлосива козина върху могъщата гръд на животното беше сега изплескана с кръв. Когато момчето влезе в къщичката, звярът сложи в краката му козленце. Широко разкрачило грамадните си лапи, кучето стоеше над наранената си жертва в позата на боксьор победител на ринга.
— Нахрани го хубавичко, Чарли, не жали за него най-хубавото парче! — извика Бернардито. — щом то дели с приятелите и не крие плячката само за себе си, значи, приятелите му могат да се осланят на него.
След като се погрижи за кучето, момчето се съблече и се пъхна под вълненото одеяло. Бернардито загаси свещта във фенера, приседна край огнището и запали лулата си. Отблясъкът на пламъка падаше върху посивелите коси и загорялото лице на капитана с мрежа от бръчки край очите, удължен нос и остра брадичка. Откритият му врат и запретнатите ръкави на ризата оголваха бронзовата гръд и тъй ясно очертаната мускулатура на ръцете, като че ли над нея цял живот се беше трудил търпелив скулптор.
Освен лявото око, което бе загубил на младини, на Бернардито не му липсваше нито един зъб, нито дори косъм и никога не беше боледувал, с изключение на тропическата треска, която го събори на „Черната стрела“ Шест рани бяха оставили белези по тялото на капитана, но досега нито един лекар не беше се приближавал до леглото му.
Като изпусна облак дим от лулата, Бернардито проследи как той отлиташе на струйки към комина.
— Сега слушай обещаната приказка, Ли каза той. — плавал веднъж Едноокия дявол на черния си кораб И ето край брега на един залив в Тиренско море видял той висока скала, а на нея — рима души с димящи пушки. Цяла рота кралски егери била обкръжила скалата и зле щели да си изпатят тези трима.
— Не, не, чичо Тоби, така не бива да се разказва! — запротестира момчето. — така не е интересно, почни от начало!
— Ли, ами че ти вече си слушал началото на тази приказка!
— Нищо, нищо, разкажи най-първо за Испания.
— Е, добре, Ли, слушай моята приказка от самото начало.
2
…Имало едно време в Каталония млад беден идалго120. Наричал се той дон Бернардито Луис ел Гора В Испания родителите обичат да дават на децата си много дълги имена, смятайки, че по този начин ще се увеличи броят на покровителите на детето измежду светците. Затова пълното име, което получил при кръщението си, звучало, ако искаш да знаеш, ей така: дон Хуан Мария Карлос Фердинанд Гонзалго Доминик Изабела Родриго Себастиан Николо Христофор Анджело Долорес Бернардо Луис ел Гора.
120
идалго — през Средните векове испански рицар, притежател на малко имение, по-късно — беднял благородник. — Б. ав.