Както виждаш, Бернардо имал твърде много небесни покровители, ала земни, изглежда, не са му достигали! Старият идалго, бащата на кавалера, научил сина си да си служи с шпага, да държи на думата си и да презира смъртта, Но в наследство той му оставил само звучните имена, полуразрушен дом в едно градче близо до Барселона и един куц кон. Когато старецът умрял, младият Бернардито не бил навършил още деветнадесет години, а неговата сестра била само на петнадесет.
Доня Естрела — така се наричала майката на младите хора — ги възпитавала много строго. Сестрата на Бернардито, сеньорита Долорес, станала много красива и учтива девойка. Братът горещо и нежно я обичал и тя също тъй нежно обичала брат си и се гордеела не само с ловкостта, с която действувала шпагата му, но и с неговата начетеност.
Сеньорита Долорес била още твърде млада, но нейното сърце вече не било свободно. То принадлежало на стройния моряк дон Рамон де Гарсия. Долорес била сгодена с този млад сеньор още в деня на своето раждане. На гърдите й винаги се виждало медальонче с неговия образ, а презраменната лента на шпагата на дон Рамон била украсена със сплитка от моминската коса на сеньоритата.
Морският офицер Рамон де Гарсия бил най-добрият приятел на Бернардито, макар че бил три години по-възрастен от него. Бернардито редовно служел за таен пощальон между приятеля и сестра си. Той също се готвел да стане моряк. Неведнъж излизал в морето с лодките на каталонските рибари и на корветата, чиято артилерия командувал приятелят му Рамон; Бернардито разбирал езика на моряците и владеел платната не по-лошо от коня и шпагата.
Веднъж, когато се разхождала, сеньорита Долорес попаднала пред очите на стария испански гранд121, владетел на обширни земи и придворен велможа, някой си дон Салватор Морильо дел Портес. Дон Салватор от главата до краката бил обсипан с милостите и щедростите на краля; целият окръг треперел от неговата жестокост и високомерие. От него се боели всички, мнозина му се подмазвали и унижавали, а той имал огромна власт и не зачитал никого освен… колкото и да е странно това, бедния баща на Бернардито и Долорес. Важният гранд ненавиждал и се боял от бащата на тези млади хора, макар че неведнъж се опитвал да му натрапи своето неискрено приятелство…
— Чичо Тоби — раздаде се в мрака гласчето на момченцето, — кажи ми, защо дон Салватор се страхувал от ба щата на Бернардито? Ти никога не си ми разказвал за това!
— Трудно ще ти бъде да разбереш тази причина, мой малки Ли, но ще се опитам да ти обясня, доколкото мога…
Тежки години преживявал тогава народът на Испания… Когато бащата на Бернардито бил още млад, умрял жестокият стар крал. Наричали го Карл Втори и той бил мрачен, зъл, непросветен и вдетинен: любимото му занимание било игра на клечки! И когато се затворили завинаги неговите завистливи очи, в страната избухнал раздор: за испанския престол се явили едновременно двама претенденти, защото старият крал не оставил наследник. Между двамата претенденти се завързала жестока война. Единият от тях бил французин, херцог Филип Анжуйски, а другият — проклетият немец Карл от семейството на австрийските Хабсбурги. Тази война така я наричали — война за испанското наследство. Зад Филип стояли французите, зад Карл — англичаните и холандците. А на честните испанци, откровено казано, не се харесвал нито единият, нито другият…
Чужденците наводнили и без това осиромашалата разорена страна. Военното щастие клоняло ту на едната, ту на другата страна. Ту войската на Карл завземала Мадрид и Филип трябвало да отстъпва, ту надвивал Филип и на Карл му ставало тясно. В тази война участвувал и бащата на Бернардито, който командувал рота испанска пехота, воюваща за Филип Анжуйски: испанските велможи казвали, че нему бил завещал престола си старият Карл Но щом този „законен“ претендент завзел провинцията Арагона, веднага отнел на народа й предишните му свободи. Като чул за това, старият идалго много се възмутил. А когато новият крал заявил, „че няма вече Пиренеи“ и подСтрувал страната на чужденците французи, той си дал оставката и се отказал от кралската заплата… Ти не спиш ли още, момче?
121
гранд — наследствено звание на висшата светска и духовна аристокрация в Испания. Б. пр.