Дон Рамон, като човек откровен и избухлив, без да слиза от изморения си кон, го обърнал пак към изхода, безжалостно го пришпорил и за миг долетял до дома на корехидора. Без много да му мисли, Бернардито се спуснал след него, а Хуанито Прентос, извинявайки се, че конят му се бил изморил „извънредно много“, останал да утешава старата сеньора в нейния дом. По-после, когато събитията започнали да вземат все по-пасен обрат, Хуанито Прентос тихичко се измъкнал и се върнал в Барселона…
Пред портата на къщата на корехидора дремел възрастен мустакат алгвазил с алебарда. Рамон отблъснал настрана алебардиера, влязъл във вътрешните покои, измъкнал корехидора от леглото и изразил възмущението си с няколко хубави удара, нанесени с плоската страна на шпагата по меките части на тялото му.
Докато дон Рамон въздавал това възмездие на клеветника, на виковете на алебардиера се стекли още няколко войника. Те се нахвърлили върху Бернардито, който държал повода на коня на своя приятел, без да слиза от седлото. По неволя дон Бернардито е трябвало да се спеши и да влезе в твърде сериозен разговор с алгвазилите, при което двамина от тях по непредпазливост се натъкнали на края на шпагата, която блестяла в ръката на младия кабалеро124. Останалите вече били започнали да го обкръжават, когато от къщата изскочил дон Рамон. Двамата заедно така добре изпълнили ролята на жетвари, че нито един от петимата окосени алгвазили вече не се вдигнали от плочите на този двор.
Рамон и Бернардито се метнали на конете и препуснали право към замъка на дон Салватор, намиращ се на шест мили от града. Конете им се били много изморили и конниците приближили дългата ограда на замъка чак призори. Едва започвало да се зазорява, но все пак те видели как в най-отдалечената част на зида се отворила малка тайна вратичка и двама души изнесли някакъв дълъг бял вързоп. Озъртайки се, те се приближили до бързата планинска рекичка, хвърлили вързопа във водата и без да се бавят, хукнали назад към оградата.
Конниците изчакали в крайбрежните храсталаци, докато слугите от замъка се скрият зад градинската вратичка. Приятелите скрили конете и слезли на дъното на дола, където сред разхвърляни камъни се пенел буен поток. Дълго вървели те по брега, вглеждайки се в бистрата черна вода, и най-после, на четвърт миля от замъка, видели сред вълните при една камениста плитчина нещо бяло, закачило се за храстите. Приятелите нагазили до пояс във водата, измъкнали един тежък чувал на брега, разтворили го и видели… мъртвата, удушена Долорес.
Мълчаливо двамата приятели покрили с плащовете си своята ужасна находка, вдигнали я и излезли на пътеката. Те привързали увитото тяло на нещастната девойка към коня на Рамон и решили да отидат с този зловещ товар право в Мадрид, в столицата, за да разобличат злодея пред краля и да поискат тежко наказание за предателя и убиеца.
Вече съвсем се било разсъмнало, когато двамата кабалеро тръгнали на път. В този миг из близките канари излетял конен отряд алгвазили и слуги на дон Салватор начело със самия гранд.
Двамата приятели начаса били хванати и вързани; съставили на самото място полицейски протокол и ги подкарали към тъмницата заедно с техния бездиханен товар. Когато дошли до покрайнините на града, Бернардито, който се досетил каква участ им се готви, тихичко освободил ръцете си от въжето. След като предпазливо възстановил кръвообръщението на китките си, той внезапно се изправил на седлото, разкъсал остатъците от въжето и като изтеглил стражарската сабя на най-близкия пазач, обърнал коня и се врязал в средата на отряда. Той вече бил свалил от седлото двама конника и хванал за юздата коня, за който здраво бил привързан Рамон, но нечий пистолетен изстрел треснал в упор и конят на дон Рамон грохнал на земята заедно с привързания към него конник.
В същия миг дон Салватор се спуснал към Бернардито и стрелял в него с пищова си. Куршумът попаднал в сабята и едно парченце ударило Бернардито точно в лявото око. Полуослепен и облян в кръв, той все пак дръпнал коня настрани и полетял по криволичещите улици на крайните квартали на града. Близо до една къщичка с някаква винарска изба той изоставил коня и с плоското на сабята го ударил по задницата така, че животното полетяло напред, а самият Бернардито, вече съвсем изнемощял, изтичал в двора и се скрил в тъмната изба. Преследвачите префучали край него, но скоро видели коня без ездач и се върнали обратно, като надзъртали във всички врати и тавани на къщите.