Полковникът се качил на мостчето и предал на капитана нареждането на търговеца Прентос незабавно да се свалят платната, да събере екипажа на бака и да извика помощника.
Когато и това нареждане било изпълнено, зад полковника с пищови във всяка ръка застанали Антонио, Алонзо и Матео. В това време отец Симон напътствувал и изповядвал търговеца Прентос. Полковникът се обърнал към събралите се:
„Приятели мои! Спуснете една лодка, качете се в нея и карайте към брега, който едва се вижда в далечината. Корабът се намира във властта на Едноокия дявол Бернардито Луис и след пет минути ще хвръкнете във въздуха!“
На борда всички се вкаменили от изненада. Капитанът и помощникът, му не се докоснали до дръжките на своите кортици, а друго оръжие те нямали под ръка. Докато моряците спускали лодката, Бернардито връчил на капитана един документ и кесия:
„Вземете този документ за ваше оправдание, сеньор капитан. В него удостоверявам, че съм платил изцяло стария си дълг към търговеца Прентос. А за да не търпят лишения вашите хора, когато слязат на брега, поделете между тях това злато.“
После приятелите пуснали боцмана и моряците от кърмовия трюм и им заповядали по-бързо да догонят първата лодка.
Накрай Бернардито пуснал един по един всички войници и началника на стражата. Когато те се събрали на кърмата при третата, последна лодка, Бернардито им казал:
„Слушайте вие, пазачи на алчния лихвар и подлия доносник! Вашите бивши господари погубиха невинния баща и цялото семейство на моя приятел Алонзо де Лас Падос. Може би и между вас има някои хора на лукавия корехидор, които бяха тръгнали да гонят Бернардито Луис и да се любуват на екзекуцията на честния Рамон де Гарсиа. Но аз не желая да проливам напразно кръвта на мои земляци и ви пущам да си вървите по живо по здраво!“
В това време гемията на Христофоро Велмонтес се долепила до борда на „Голиат“. Приятелите, претърсили корабните трюмове, свалили в гемията най-ценните стоки, заставили Прентос да предаде всичкото си злато и напуснали кораба. Търговецът Прентос останал привързан за едно корабно легло, а в барутния погреб вече тлеел фитилът.
След десетина минути, когато „Толоса“, порейки вълните, летяла на запад, разцепеният от взрив „Голиат“ изчезнал във водовъртежите и само един черен облак дим дълго време още се реел над морето. А гемията с петимата отмъстители, след като оставила зад себе си бурния Хелеспонт130, навлязла в Егейско море, преминала архипелага и достигнала в края на краищата до Италия, където приятелите продали стоките на търговеца Прентос.
От Генуа Бернардито се отправил за Париж, където дал на своите, приятели един месец весел отдих. В Париж той намерил един изкусен златар и му поръчал изкуствено око, което било направено от френския майстор с голямо изкуство.
След около осем месеца приятелите се качили на един кораб и пристигнали в Португалия, а оттам по околни пътища се завърнали в родното градче на Бернардито. Но те били вече не петима, а петнадесет добри юнаци, които се били присъединили към Бернардито в Италия, Франция и Испания. Този отряд се скрил в планините и започнал да се готви за нова акция. На отмъстителите се удало да я свършат бързо, защото Бернардито узнал, че майка му била изгонена от Испания. Като се убедил, че не я заплашва вече никаква опасност като заложница, той повел приятелите си в нов поход за отмъщение, след който решил да напусне испанската земя и да излезе в морето… Момче, ти май заспа вече, а?
Като не получи отговор, Бернардито се наведе над лицето на детето. Разпиляло къдрици на възглавницата, момчето спеше дълбок детски сън.
Бернардито прекрачи свилия се на кълбо Карнеро и отиде да нагледа, още веднъж животните в обора. Бурята бушуваше, проливният дъжд плющеше по короните на дърветата. Дрехата на капитана се измокри за миг и той побърза да се върне в къщурката. Преди да затвори вратата, Бернардито се ослуша и отново му се счу през рева на бурята нещо като далечен проточен стон, подхванат от вятъра.