Един месец след като доктор Буоти встъпи в длъжност на учен пазител на библиотеката и художествените сбирки, Мраморното палацо стана неузнаваемо.
3
Сбирката от миниатюри, емайли и камеи139 беше подредена от доктор Буоти най-накрая.
Една късна майска вечер на 1778 година докторът, много оживен и радостно улисан, работеше усърдно в главната зала на библиотеката. Граф Паоло седеше до него, загърнат зиморничаво в топлия шал. Негово преподобие Фулвио ди Грачиолани, със стиснати устни и насмешлив израз в очите, се намираше също там, наблюдавайки работата на доктора.
Извадени от сандъците, по масите лежаха стотици персийски, италиански и френски миниатюри, египетски скарабеи140 от разграбените пирамиди, древногръцки камеи, римски геми141, изделия върху камък от индуски и китайски резбари и дребни свещени предмети от кост, изработвани от сурови аскети през първите векове на християнството, груби, примитивни и трогателни.
Джовани Полеста измиваше всички тези предмети с топла вода, изсушаваше ги и ги нареждаше по масите, застлани с платно. Доктор Буоти сортираше колекциите, правеше опис и си разменяше с графа забележки…
Един овален портрет върху емайл, обкръжен от тънка златна рамка, легна до персийска миниатюра, посветена на епизод от поемата на Фирдоуси. Като забеляза портрета, графът млъкна на половин дума.
Докторът взе лупа и само с нейна помощ успя да прочете надписа, вплетен в рисунъка на винетката: „Синьора Франческа Мола със сина си Джакомо. Изпълни майстор Виченце Антонио Кардозо от Милано. Венеция, 2 април 1743 година.“
От портрета гледаше доктора красива жена с разкошни коси; тя притискаше до лицето си къдрокосо петгодишно момченце. Финото личице на детето вече издаваше бъдещия характер на човека — себелюбив, упорит и жесток.
Като забеляза, че докторът разглежда емайловия портрет дълго и втренчено, графът тихо запита:
— Известна ли ви е, синьор Буоти, ролята на тази жена в моя живот?
— Да, ечеленца, осведомен съм… Смея ли да запитам за съдбата на тази дама?
— Тя беше осъдена в Ливорно, по-късно се оказа в изгнание и много години след това се оженила в Марсилия за един чужденец. В 1762 година умряла почти едновременно с мъжа си. Само благодарение на упоритите търсения на патер ди Грачиолани тези подробности дойдоха до мен.
— Ами съдбата на детето?
— Остана неизвестна. Момчето, чието изображение държите в ръка, след осъждането на майката попаднало в манастирския приют „Света Магдалена“. Оттам то избягало и оттогава следите му се губят безнадеждно, при все че отец Фулвио положи много усилия, за да установи каква е съдбата му. Години наред издирването на това момче съставя главната цел на живота ми. Но твърде късно започнах аз! След смъртта на жена ми се утешавах егоистично с ласките на Джеронимо и Лаура, децата, които ми подари Беатриче, и не протегнах навреме ръка на моя нещастен първенец. За този грях справедливото небе не само ми отне двете дечица, но ме лиши и от надеждата да издиря детето, което така лекомислено забравих…
Ечеленца — известно усилие произнесе докторът, поглеждайки изкосо удължения профил на йезуита, — Боя се да вселя в сърцето ви може би напразна надежда, но позволете да ви разкрия онова, което ми е известно за съдбата на един юноша по име Джакомо, син на осъдена артистка и беглец от приюта „Света Магдалена“ в Ливорно. Аз срещнах хора, които отблизо познаваха това дете… Наистина това беше много, много отдавна.
Граф Паоло, патер Фулвио и служителят Джовани, развълнувани, обърнаха погледи към болонския доктор.
— За бога — простена старецът, като се хвана за сърцето, — сеньор Томазо, не ме измъчвайте с неизвестност, разкажете всичко, което сте чули за Джакомо!
— Ечеленца, аз мога да ви кажа много малко. Но може би това малко ще ви даде нишката, за да продължите Издирванията.
— Говорете, синьор, и смятайте ме за вечно задължен към вас!
— Бях студент в последния курс на факултета по теология в Болоня, когато един мой приятел, студент медик, ми предложи да направим пътешествие из Италия. Този мой приятел беше родом от Англия и възнамеряваше, след като завърши, да се върне в родината си. Казваше се Грейсуел, Рандолф Грейсуел. През пролетта на 1756 година ние се отправихме за Неапол с намерение да разгледаме градовете, намиращи се по пътя ни, а също така да посетим и Сицилия…
139
камея — камък или раковина с релефна художествена резба, употребява се като украшение ( за брошки, пръстени и т.н.). — Б. пр.
140
скарабей — вещен бръмбар, почитан, в древен Египет; изображенията му са се правели от злато и скъпоценни камъни. — Б. пр.
141
геми — рязани, често полускъпоценни камъни с гравирани художествени изображения. — Б. пр.