— Работата е сложна, шефе — наруши мълчанието Уудро Крейг. — един бог знае какво има на ум този поп!
— Прецени сам, Уудро: ако той беше някакъв заговорник против нас, защо ще се открива пред мен?
— Стари мошеници са тия отци йезуити — мрачно въздъхна Уудро.
— Той не скрива от мен целите си. Католичеството още не е умряло в Англия. Римската църква възнамерява да го възроди тук. Този йезуит е неин таен пратеник. Ето как си обяснявам неговото появяване.
— Но ти, Джакомо, не бива открито да поддържаш католиците. Ненавистта на народа към тях е много голяма. Спомни си за Томас Гарнет и за Гай Фокс! Лондончани и досега влачат неговото чучело на пети ноември!146
— Той не иска открита поддръжка… Но аз отдавна желая да се помиря с тази папска църква. Силна е тя, много силна… И този отец Бенедикт може много да ни потрябва… На младини съм създавал доста неприятности на отците йезуити, а и те ме измъчваха порядъчно. Е, години минаха и сега сме квит! И знаеш ли, Анжелика преди смъртта си ми е простила за Доротея! Той ми донесе християнска утеха и моли само да му дам някакви средства за построяването на малка капела. Парите не са много.
— Ох, ненапразно казват: „Подай на монаха пръст — ой ще ти грабне цялата ръка“… Не е само в парите работата: дали не е някой таен шпионин в расо?
— Помня го аз от детинство. Като дете съм се изповядвал при него. И Доротея също. Анжелика сама го е изпратила при мен с прошката си.
— Това… според неговите думи, нали?
— А защо да се съмнявам в тях, Уудро?
— Ти, Джакомо, като че ли наистина се зарадва на този монах. С кого е свързан той в Италия? Кой го е изпратил при теб… освен Анжелика?
— Предполагам, орденът. Той не може да ми открие това, те умеят не по-лошо от нас с тебе да пазят тайните си. Да вниквам в тях не ми е работа, докато орденът не иска от мен нищо друго освен една нищожна сума от няколкостотин фунта. Да предположим, че отстраним този Бенедикт Морсини. Но онези, които са го пратили, ще останат в Италия и ще се превърнат в мои заклети врагове, не е ли тъй? Не, нямам намерение да се карам с ордена: ясно е, че онези, които са изпратили патера при нас, отлично са осведомени за… нашите имена и работи! Готов съм тайно да помогна на този пратеник на църквата. Но ако той не е нейн пратеник, тогава тежко му! Затова ти ще трябва да го държиш под такъв надзор, че нито гълъб, нито къртица да не могат да прехвръкнат или се промъкнат при него незабелязано от нас.
— Намерил ли е той място за своята бъдеща капела?
— Да, избрал е място край пристанището. Това е разумно — там капелата ще обслужва корабните пасажери. Тукашната протестантска епархия няма да има нищо против пътуващите да могат да се молят в своя капела. Ами че гръцкият параклис вече цели четиридесет години съществува насред града, не е ли така?
— Пристанището е голямо. Къде точно попът е намислил да построи капелата?
— Знаеш ли къде е къщичката на покойния Ендрю Лоусън?
— Разбира се, че знам. Тя стои празна вече цяла година, откак старецът умря. Там живее самичък Грегъри Уебст, ама и той се готви да замине и да постъпи на нова служба. Грегъри е мой човек.
— Толкова по-добре. Нека той си остане непременно там. Къщичката е завещана на някакъв далечен родственик на Лоусън. Аз ще я купя за отец Бенедикт и ще я преустроя за капела. Моят художник мистър Огюст Джернс е набожен католик. Той ще съумее да превърне тази къщичка в същинска италианска капела. Това е, приятелю мой Уудро, именно онова нещо, което, разбираш ли, все пак някак си ми липсваше в Бълтън!
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
СЕКРЕТАРЯТ НА ВИКОНТА
1
Лейди Елен Райланд се обличаше за вечерния прием. Корсетът, който плътно пристягаше и без това тясната талия на виконтесата, я правеше прилична на тънка бутилчица. Твърде изкусната фризура — творение на френския фризьор на милейди — смело съчетаваше класическите вкусове на самия майстор с изискванията на английската мода от 1778 година. Балното облекло на лейди се отличаваше с онази трудно постижима художествена простота, която струваше на господин виконта тройно по-скъпо, отколкото другите бълтънски богаташи заплащаха и най-сложните хрумвания в модните тоалети на своите жени.
За да не си развали фигурата, лейди Елен нито за миг не беше допуснала до материнската си гръд своята единствена дъщеря Изабела. Момиченцето, което се роди скоро след пътешествието на съпрузите из Скандинавия, от първите си минути на своето земно съществуване сучеше млякото на своята дойка, шведската селянка Хелга Лунд. По традиция, с която старите слуги на Ченсфилд бяха свикнали още от времето на предишната стопанка на дома, дойката на бебето проявяваше към него повече грижи, отколкото самата милейди. Но ако малкият Чарлз знаеше поне бащинска ласка, то участта на Изабела се оказа по-тъжна. Виконтът посрещна раждането на момичето с нескривано разочарование и цели пет години нито веднъж не се бе приближил до нейното креватче. Изабела караше вече шеста година и растеше в бащиния дом като малка пепеляшка, забравена от родителите си и опазвана от всички несгоди само от своята сурова, едра бавачка.
146
Томас Гарнет и Гай Фокс — организатори на католическия „барутен заговор“ през 1605 година. Вдигането на парламента във въздуха, подготвено от католическата опозиция, е било предотвратено, когато бъчвите с барута вече са се намирали в зимниците на зданието. Гай Фокс е бил заловен, когато се е опитвал да подпали фитила, и е бил екзекутиран. До средата на XIX век в Лондон е съществувал обичай в деня на атентата, 5 ноември, сламеното чучело на Гай Фокс да се носи по улиците и да се изгаря на площада. — Б. ав.