Домакинът се усмихна приветливо на адвоката, поясни, че корабът сега се сражава с враговете на краля — американските колонисти — ловко даде на разговора друга насока.
Виконтът имаше навик, когато си поставя някаква цел, да обръща пръстена на безименния пръст на лявата си ръка, за да си припомня. Камъкът, обърнат към дланта, беше крайно неудобен и го дразнеше, но виконтът не оправяше пръстена, докато замисленото не беше изпълнено. Отпращайки към адвоката приветлива усмивка, той обърна пръстена. „Да се избавим от Ричард Томпсън“ — едно не ново намерение, което се беше породило у лъжевиконта след плаването на „Орион“, когато на адвоката стана известна тайната на Ченсфилд, — то за какво трябваше денонощно да напомня пръстенът на своя притежател.
След вечерята на гостите беше даден домашен концерт. Те можаха да се насладят на изкуството на пристигналия италиански цигулар, чието бледо лице направи на женската половина на обществото не по-малко впечатление, отколкото изпълнените от него пиеси от Хайдн и Хендел. След това една френска певица, пътуваща из градовете на Северна Британия, достави наслада на гостите с няколко модни песнички, нелишени от дързост. Самата лейди Елен изпълни доста свободно няколко етюда на арфа, инструмент, който тя си бе избрала твърде пресметливо, с цел да демонстрира по най-изгоден за себе си начин своите красиви рамене. Накрай мистър Ричард Томпсън с голям успех издекламира няколко монолога от Шекспирови трагедии. Сър Хенри Блентхил, който беше заспал в едно от креслата на първия ред още при интродукцията на италианеца, тактично и навреме се пробуди при заключителния монолог; той остана доволен, като сметна за главно достойнство на концерта неговата непродължителност.
След това под сводовете на покритата горна галерия, отдето денем се откриваше ефектен изглед към парка и езерото, гостите се любуваха на красив фойерверк. В замъгления въздух се извиха червени, зелени и златисти ракети, бликнаха фонтани от студен бенгалски огън и в ослепително светлинен вензел засия името на милейди.
В танцувалната зала отново засвири музика и младежта, вече в присъствието на по-малко неблагосклонни зрители измежду възрастните лейди и джентълмени, с още по-голямо удоволствие се отдаде на танци и игри. Любителите на карти се разположиха край зеленото сукно на игралните маси. Накрая една част от гостите се сбогува с гостоприемния дом, на който новата стопанка беше съумяла да придаде тъй липсващия му преди блясък.
Късно през нощта, когато повечето от останалите в дома гости вече спяха в определените за тях покои, пред вратите на замъка (така целият окръг наричаше преустроения ченсфилдски дом) скочи от коня си някакъв закъснял конник.
Вратарят, най-старият от слугите на Ченсфилд, излезе от своята стаичка в кулата до портата и се вгледа в мрака. Слезлият от коня посетител нетърпеливо разтърсваше вратичката.
— Какво искате? — запита вратарят.
— Бързи известия за господин Райланд.
— Господин виконтът е зает и заповяда да не пущаме никого…
— Незабавно предайте на виконта ей това нещо — каза нощният гост, като подаваше през решетката къс хартия с няколко думи, написани на италиански.
Вратарят разгледа първом морския мундир, после лицето на пратеника със светъл белег над носа. Той отвори вратичката, пусна пристигналия в своята стаичка и изпрати втория пазач при камериера на господаря.
Камериерът Ерик Мърч, помнейки някои предупреждения на господаря, незабавно тръгна да занесе бележката на виконта.
2
Огромната пламтяща камина, в която би могло да се изпече на шиш цял менингтрийски149 бик, озаряваше стените на ловния кабинет. Ето защо тук нямаше нужда нито от лампи, нито от свещи и дори не бе свален калъфът от големия полилей, висящ сред помещението.
Зад стъклените вратички на шкафовете матово проблясваха при светлината на камината цеви на пушки. Черната уудуорска стомана на английските изделия, металът от при-рейнските недра, обработен в оръжейните цехове на Есен и Зул, многосплавният и източен челик на изтока, златните нарези върху благородните изделия на шведската Хускварна привличаха погледите на познавачите към тези шкафове, в които бяха поместени около двеста превъзходни пушки. По стените, покрити изцяло с източни килими, беше окачено хладно оръжие и различни доспехи; върху тесни и дълги масички, тапицирани с тъмносиньо кадифе и запазени отгоре със стъклени похлупаци, в специални гнезда лежаха пищови от всички оръжейници на света, от грубите британски „пистоли“ на XV век до съвременните френски, белгийски, руски и английски системи. Чифт превъзходни „каретни“ пищови, изработени от тулски майстор, лежаха на открито върху писмената масичка на домакина. А над креслото на виконта висеше най-новата карабина на Фъргюсън150, току що приета за въоръжаване на английската армия в колониите.
150
През войната за независимост на английските колонии в Америка майорът от британските войски Фъргюсън изобретил през 1776 година нов тип карабина, която по онова време се е смятала за скорострелна. — Б. ав.