Сър Фредрик, облечен с червен ловджийски фрак, пръв се метна на седлото. Под него затанцува тъмнокафявият жребец с дълга тънка глава, къса грива и високо подстригана опашка. Кучкарите не изпускаха от ремъците напъващите се да се отскубнат кучета, да не би в суматохата конете да им премажат лапите. Един ловен надзирател държеше вързаната на синджир хрътка Лейди.
Хенри Блентхил дълго опипва колана на седлото, преди да сложи крак в стремето. След това леко прехвърли върху седлото тежкото си тяло и враният му Патрокъл, който без особена мъка би отнесъл окован в броня кръстоносец до светата земя, се сепна, заизвива глава и пръсна пяна върху чакъла на пътеката.
Грумът доведе при виконтесата нейния сив кон. Лейди Елен, облечена по мъжки, с ловджийски фрак и широкопола черна шапка, изтича от парадния вход, като удряше с камшиче по кончова на лаченото си ботушче. Патерсън й държеше стремето. На седлото си милейди приличаше на прелестно кокетливо момченце. Тя взе поводите в лявата си ръка, облечена в мека ръкавица, и палаво вдигна коня си на задните му крака.
Из храстите изскочи старшият ловен надзирател и едва не налетя в мъглата на кучетата. Той съобщи на виконта, че от снощи в гората са обградени три елена; веригата на гончиите вече се намира на определената граница на засадата и очаква сигнала.
— Май че мъглата започва да се вдига. Денят ще бъде ясен — каза Блентхил, подтиквайки с шенкел152 коня си напред. — сър Фредрик, любезни съседе, аз не съм от търпеливите! Напред!
Кавалкадата премина в тръс и скоро наближи дългите грозни корпуси на новата тухларна фабрика, построена покрай шосето. Високите комини бълваха вонещ дим; върволица мълчаливи работници с безкръвни сиви лица мина покрай конниците; работниците мъкнеха носилки с току що изпечени, още горещи тухли. Тежкият мирис на въглищния дим, смесен с мъглата, дълго сподиряше конниците.
Още по-нататък кавалкадата обезпокои голямо стадо тънкорунни овце, пазени от две злобни шотландски овчарски кучета. Псетата понечиха да се хвърлят върху вързаните ловджийски кучета, които залаяха, но кучкарите с удари на камшиците ги пропъдиха далеч от тънкомуцунестите скимтящи хрътки.
От червено слънцето стана огненожълто. То се дигна над гората и мъглата на пухкави валма заплува нагоре в безцветното небе. Тъмните, осеяни с туфи ливади, из които тук-там червенееха боровинки, и ивицата от заръждавели храсти стигаха до самата гора. Ездачите задържаха конете и започнаха да се разделят на групи.
Старшият ловен надзирател прехвърли от гърба си на гърдите кривия ловджийски рог, напълни дробовете си с въздух и притисна устни към мундщука…
Протяжен сребрист звук, печален и чист, затрептя над ливадите. Два гарвана с грак се откъснаха от самотната елха на върха на хълма. Дългоопашата сврака, размахвайки бързо късите си крила, полетя от края на гората към ливадата, а в дъното на оживелия горски гъсталак се разнесе на вълни глух, нарастващ шум. Тракането на дървени кречетала, резки човешки гласове, бързо биене на барабан, пращене от счупени клони и пронизителни звуци на рог заглушиха шепота на ветреца във върхарите на дърветата.
Млад елен с две разклонения на здравите си рога изтича със ситен тръс на края на гората срещу замаскиралите се конници от групата на сър Хенри Блентхил. Наследникът на Уолвсууд се понадигна на стремената и стисна с шенкели хълбоците на коня. В същия миг кучкарите, които се бяха притаили досам гората, пуснаха кучетата. Задъхвайки се от страстен, прекъснат лай, шест живи стрели се втурнаха след елена. С огромен скок животното излетя на поляната и притиснало рога към гърба си, се понесе като вихър; в същото време обаче цялата група на сър Хенри вече му пресичаше пътя. Кучкарите започнаха да насъскват кучетата, затръбиха след групата; гонитбата почна.
Еленът летеше към далечната гора, която се чернееше от другата страна на ливадите. Но той не успя да измине и половината от това пространство. Кучетата го настигнаха и както тичаше, го обкръжиха. Една от хрътките се впи в хълбока му. Миризмата на кръв доведе кучетата до крайна възбуда. Бягът на елена се забави. Прескачайки трапища, храсти и буци, конниците настигаха животното. Преследваното животно отхвърли с удар на рогата си кучето, което се беше спуснало към гърлото му. Кучето се превъртя във въздуха и с квичене отлетя; но сър Хенри Блентхил, който беше задминал елена отдясно, свали късоцевната си карабина и препускайки, стреля. Еленът клекна на задните си крака, конниците налетяха върху него. Тържествуващ преливащ се звук от рог проехтя над ливадите.
152
шенкел — обърнатата към коня част на крака на конника, от коляното до глезена. — Б. ав.