— Бутби — извика виконтът боцмана, — я ми доведи пленения французин. Ще поговоря с него в капитанската каюта.
— Ваша милост, според мен този Шарл Льоглоа е просто мошеник — каза боцманът поверително. — смее само да се фехтува, а за моряк съвсем не го бива.
Разговорът с Льоглоа, за учудване на честния боцман, отне на милорда не по-малко от два часа. На сбогуване с френския „ловец на глупци“, както сам плененият изящно се препоръча ла виконта, собственикът на капьора заповяда на Блякууд да даде на мосю Льоглоа пълна свобода.
Стрелките на томпионовския154 хронометър на виконта вече показваха към седем часа, когато господарят напусна борда на своя ранен кораб. Той отпрати камериера си, а сам се отправи на кон за Сент Джейкъб стрийт.
Малката къщичка на Сент Джейкъб стрийт, обкръжена от храстите на занемарената градина, виконтът бе закупил за неофициалните си срещи в града.
Разположил се в кожено кресло, Уудро Крейг разговаряше с виконта. Виконт Ченсфилд мереше с големи крачки стаята от ъгъл до ъгъл, като рязко се обръщаше на токовете, сякаш в ъглите на залата се сблъскваше с невидими препятствия.
— Избра ли момък, когото да изпратим при Бърнс? — от отсечения тон на въпроса се виждаше, че виконтът не е съвсем доволен от необходимостта лично да се намесва в такива дреболии.
— Взел съм един на мушката — много спокойно отговори Уудро. — Бил е свидетел по делото на Бърнс и добре познава капитана.
— А, знам: Франк Бялката… Той е нехранимайко, но все пак на времето си изпусна Меджерсън. Нали имаш пред вид Бялката?
— Да, предлагам Франк Вилърс.
— Е, мисля, че го бива. Помня неговата история: измамник на карти, после полуинвалид, после корабен бръснар и в края на краищата твой шпионин. Колко време служи при теб?
— Отдавна, много години. Изпълнителен е, държи си езика зад зъбите, точен е. Случаят с Меджерсън е единственият му пропуск. Изгубил го е от погледа си на улицата.
— Добре. Съгласен. Как ще прехвърлим Франк в Америка?
— Забелязахте ли на пристанището транспорта „Омега“? Корабът очаква една партида немци доброволци от Хесен. Боцманът на този транспорт държи за мен едно вакантно място за корабен бръснар. Франк Вилърс ще тръгне през океана на този кораб, а от брега с каквито и да е средства ще се добере за месец и половина два до Синята долина.
— Ще напиша на Бърнс писмо на чисто парцалче и ще наредя да го зашият в подплатата на една моряшка куртка. Тази куртка с писмото утре ще ти я донесе Нед Мойнс.
— Славен момък, нали?
— Да, хареса ми… Писмото ще бъде зашито на лявата страна под джоба. За мене не казвай на Франк. Бърнс ще разбере всичко от писмото, а Франк трябва да познава само тебе, Уудро.
— Ясно, шефе! Има ли още някакви поръчки?
— Има една, много бърза. Щом я изпълниш, ще закупя от Хопкинс „Бялата мечка“ и ще ти я дам с целия й инвентар. Освен това ще получиш петстотин гинеи.
— Какво се иска от мене, шефе?
Виконт Ченсфилд злобно изруга и поопипа обърнатия на пръста си пръстен.
— Да се прати по дяволите оня адвокатски плъх Ричард Томпсън! Но, Уудро, работата трябва да мине не само съвсем гладко за нас, но и да злепостави завинаги този Томпсън пред властите.
— А, как… посмъртно ли?
— Е, да.
— Ясно. Колко време ми давате за тази работа?
— Един… е, може и два месеца, не повече. Това трябваше да направим отдавна.
— За тази работа имам пред вид един човек. Сега той е на път, но след месец два ще се завърне. Казва се Алекс Кремпфлоу.
— А, онзи с мустачките ли? На времето много добре му се удаде „апоплектичният удар“ на стария банкер Ленди!
— Добра памет имате, шефе.
— Кажи, Уудро, кой от прислугата в дома на Томпсън е свързан с тебе?
— Както по рано кочияшът Флетчър. А в кантората — старият Дженкинс, старшият клерк.
— Е, като прибавим и Алекс, и подсеченото дърво ще трябва да падне… Но помни, Уудро, че аз не ще бъда напълно спокоен, докато е живо това адвокатче, което подуши премного неща.
— Не се безпокой, шефе. Но заедно с Алекс при мен винаги работеха двама помощници, момчета с минало; Гримълс и Уенсли са избягали от каторжния рудник в Нова Каледония. Ще трябва да ги изпратя в помощ на Алекс.
— Добре. После ще можем също да ги изпратим при Бърнс. Там са нужни такива момчета… Дявол да го вземе, едва не забравих! Утре при тебе в кръчмата ще се яви един французин, мосю Шарл Лъоглоа. Ще дойде за документи. Извикай оня твой Дженкинс от кантората и нека изфабрикува по-бързичко на французина такива препоръчителни писма, каквито той му поръча. Льоглоа трябва да постъпи като учител по фехтовка в един дом, който ме интересува. Сбогом, Уудро!