В мъгливото утро на 12 август, когато целият Ченсфилд още спеше мирен селски сън, неговият господар стана от леглото, отвори шкафа в кабинета си и извади оттам една моряшка куртка. Тя беше доста груба, не много нова, но здрава и неповредена. От лявата страна на тази куртка, под страничния джоб, старият шев беше разпорен и отново зашит с груби, едри тегели.
— Калпава работа! — процеди виконтът. — конците — нови, и бодовете — по-едри от останалите… Не, не я бива Елен в тази работа. Лоша шивачка би станало от нея, дявол да го вземе.
Виконтът нареди да извикат Едуард Мойнс.
— Увий тази куртка, Нед — каза той на влезлия. — иди при мистър Крейг да си прибереш нещата, кажи, че си постъпил при мен на служба и му предай между другото ей тази моряшка куртка. Върни я на собственика и поблагодари. Научи от Крейг готов ли е за тръгване транспортът „Омега“. Кажи да ти оседлаят Пъструшко. Отсега нататък той ще бъде твой кон. Върни се по-бързо, Нед!
…По бълтънското шосе към града се приближаваше ездач на шарен кон. Прохладният есенен вятър развяваше плаща му. Ездачът караше коня в галоп, привел се към седлото и нахлупил шапка до веждите. Като стигна до рибарското предградие, той скочи от коня, завърза го в някакъв двор и се промъкна през задните дворове до една от последните къщички на селището. Под каменистия склон бучеше морето. Стара рибарска мрежа беше просната на колове пред къщичката.
Младият човек почука на страничното прозорче. То не се отвори веднага. Един стар рибар ирландец най-после погледна на двора.
— Бих желал да си купя скумрия — тихичко каза младежът.
— Днеска уловът беше лош — промърмори старецът.
— Тогава ще трябва да си избера друга риба.
При тези думи на пришелеца вратата се отвори. Младият мъж е вързоп под ръка влезе в къщичката. Червенокосо детище с огромни ръце и намусена старица мълком се поклониха на влезлия. Старият домакин извади две дъски от вътрешната преградка и зад голямата кухненска пещ се отвори проход за мъничка стаичка.
— Дайте две големи свещи, игла, ютия и ножица, мистър О’Грейди — разпореди се влезлият. — трябва хубавичко да разгледаме тази куртка. Не току така господин виконтът заповяда да я предам лично на Уудро Крейг.
След като получи свещите, младият човек внимателно разгледа куртката и скоро забеляза едрия шев в подплатата от лявата страна под джоба. След няколко секунди шевът беше внимателно разпорен. Изпод подплатата младежът измъкна бяло платнено парцалче, ушито като „секретка“155. От вътрешната страна на парцалчето имаше надпис, направен с неизмиваща се боя с помощта на тънка четчица.
„Капитан Бърнс,
Подателят на настоящото ви се изпраща в помощ. Всички изброени в последното ви писмо трябва да се възнесат. Преди всичко — наскоро пристигналото в Синята долина внуче и двете двойки М. и У. Не пречете това да направят индианците. Съобщете за изпълнението.
Думите „възнесат“ и „внуче“ бяха дебело подчертани в тази инструкция.
— По-бързо хартия и перо, О’Грейди! — заповяда гостът на рибаря.
Той прекопира точно писмото. След това платненото послание беше поставено на предишното място и жената на О’Грейди възстанови разпорения шев. Това тя направи много по-добре, отколкото лейди Елен. Снетото копие младият човек сложи в плик и написа следното донесение:
„Постъпих като секретар при виконта. След няколко дни оттук трябва да замине за Йорктаун транспортът «Омега» с четиристотин немски доброволци от Хесен. Изглежда, с този транспорт ще тръгне таен агент на Уудро Крейг с поръчение от виконта до някой си капитан Бърнс Агентът отива в Синята долина, разположена на сто мили над Винсенс по брега на Сребърната река. Тук прилагам копие от поръчението. Името на агента не можах да установя. Същото поръчение е изпратено в пристанището на Капщад до капитана на шхуната «Успех» Джовани Карачиола. Голяма опасност заплашва някакви колонисти в Синята долина. Решете как да постъпя, ако е нужно да бъдат спасени.
— О’Грейди — каза младежът. — тая нощ ще има буря, но няма какво да се прави — налага се вие двамата незабавно да се отправите за Белфаст при брата Меджерсън. Донесението е важно. То трябва да отиде до него, а после в Америка, преди агентите на Уудро Крейг да стигнат на местоназначението си. А мене ми се налага да бързам. Трябва да отида с куртката незабавно при Уудро и по-бързо да се върна в Ченсфилд.
155
секрета — двойна пощенска картичка с перфорирани краища, които се откъсват, за да се отвори писмото. — Б. пр.