Късно през нощта, когато на една миля около Ченсфилд не можеше да се срещне нито един човек с твърда походка, виконтът се качи в кабинета си на втория етаж. Уудро Крейг, който очакваше тук домовладиката повече от два часа, скочи на сакатите си крака.
— Седни и пий, Уудро — рече адмиралът. — доведе ли и тримата?
— Те са долу, в стаята зад бюфета. По-добре е да не се показват сред хората.
Виконтът нареди на камериера да доведе темата мъже от тайната стая.
Гримълс и Уенсли влязоха смирено. Смутени, те застанаха на прага, като пристъпваха от крак на крак. Алекс Кремпфлоу в дантели, ленти и катарами прекрачи напред и нахално се усмихна. Той беше пийнал.
— Е, момчета — заговори виконтът, без да обръща внимание на опита на Кремпфлоу да се ръкува с него, — доволен съм от вас. Една змия издъхна под вашите токове. Златни ръце имате, мистър Кремпфлоу. (При тези думи „златните ръце“ прекратиха своите опити и се скриха зад гърба.) Вие ще станете съдружник на мистър Крейг. Ще имате квартира в „Бялата мечка“, карета и многоуважавана жена по ваш избор. Вие, Гримълс и Уенсли, вземете тези чекове и си починете един месец. След това ще се отправите за Америка, където ще бъдете на разположение на капитан Бърнс. Ако дотогава Карачиола успее да пристигне там от Капщад, Бърнс ще получи добро подкрепление. Там, в Синята долина, няма да ви липсва работа… по специалността ви. Мърч, придружете джентълмените до оградата… А ти, старче — обърна се виконтът към собственика на „Утробата на кита“, — ще получиш твоите петстотин фунта и странноприемницата „Бялата мечка“. Утре ще се разпореждаш с нея като пълен господар. Сега остава да освободим онзи юнак Льоглоа. Искам да го преместя от Шрусбъри в Бълтън и да го вкарам в килията на Бингъл, може би в минута на откровеност малкият да се разбъбри. Постъпката на Бингъл все още не ми е ясна. Вие с Джузепе здравата се излъгахте в него!
— Да, не можахме да разберем Бингъл. По-малкият му брат се мотаеше с Фернандо. Дали пък нишката не води към Меджерсън?
— Ти постъпи добре, Уудро, като шашардиса мозъците на полицията. Нека тези господа си мислят, че Бингъл е агент на Томпсън и на измислените шотландски заговорници. Тези дни съдът ще осъди Бингъл на десет години затвор. През това време ние ще успеем да напипаме какво знае от Фернандо и ще обмислим как да постъпим с него. Никога няма да бъде късно да го удушим, а може би момъкът още да ни влезе в работа. Погрижи се, Уудро, за Флетчър. Нека той по-бързо да се впиянчи. А клеркът Дженкинс е полезен човек. Той майсторски подправя почерци…
Зад портата на замъка се разнесе властно и настойчиво звук от тръба. Виконтът прекъсна разговора си с Крейг и заповяда да узнаят кой е пристигнал.
— Кралски пратеник от Лондон — доложи камериерът, като заекваше.
Виконтът слезе в долните зали. Вестта за пристигането на кралски пратеник мигновено се разнесе по целия дом. Музиката в галерията млъкна, двойките се пръснаха и се смесиха с другите зрители край стените.
В залата влезе офицер от кралската гвардия, съпровождан от двама гвардейци. Той обгърна цялото общество с внимателен поглед и като позна домакина по адмиралския мундир, бързо се отправи към него, държейки в ръка плик с пет огромни печата от син восък. Виконтът пое писмото и стисна ръката на пратеника.
Докато адмиралът, оттеглил се в кабинета си, четеше кралската заповед, веселието не се възобнови. След няколко минути извиканият в кабинета майордом се върна в залата и пришепна няколко думи на капелмайстора. Лицето на майордома сияеше. Гостите, радостно развълнувани, очакваха добри новини.
Майордомът излезе в средата на просторната зала, тропна по пода с жезъла си и провъзгласи гръмко и тържествено:
— По волята на негово кралско величество господарят на нашия дом, избраният за депутат на британския парламент, адмирал на флота Фредрик Райланд, виконт Ченсфилд, е удостоен с титлата ърл157 Бълтънски и званието пер на Англия. Към личния герб на лорд Ченсфилд отсега нататък се прибавя и гербът на Бълтън. Негово кралско величество благоволи да извести тази радост на лорд Ченсфилд с лично писмо, за да успее да вземе участие в предстоящото заседание на горната камара!
Далечната врата на залата се отвори и лорд Ченсфилд, новият пер на Англия и ърл Бълтънски, влезе в залата с накуцващата си походка. Оглушителен оркестров акорд гръмна насреща му, приветствия и ръкопляскания се разнасяха от всички страни и в залите на ченсфилдския дом се възобнови веселият пир.
След полунощ, разгорещен от виното, успехите и височайшите почести, лорд Ченсфилд се оттегли в кабинета си на горния етаж. Външна стъклена врата извеждаше от кабинета на мъничък, полускрит балкон. В парка вече гаснеха лампазите и фенерчетата от илюминацията. През черните клони на липите и заснежените хвойнови вейки синееше мартенското небе. През пролуките на завесите падаше лъч светлина върху снежеца, леко заскрежил клонките в парка.
157
ърл — графска титла в Англия, водеща началото си от епохата на нормандското владичество. — Б. ав.