3
В едно навъсено октомврийско пладне Бернардито стоеше на капитанското мостче на кораба, в който дори покойният мистър Уилсън не би могъл сега да познае своята „Глория“.
Вместо трите мачти с гафелни161 съоръжения над кораба се издигаха две по-мощни, с прави платна на рейте. Рангоутът и такелажът на „Глория“ наподобяваха сега напълно екипировката на бриг. Новите палубни надстройки, рубката и мостчето по нищо не приличаха на предишните. Форщевенът, подсилен за сметка на останките от „Доротея“, беше нагоден за таранен удар162. Над този мощен форщевен се хвърляше в очи сега надписът „Африканка“. Ето вече цяла седмица корабът извършваше малки рейсове из водите на острова. Бернардито обучаваше екипажа, състоящ се от осемдесет отбрани черни бойци. Те вече бяха овладели огнестрелното оръжие и се справяха с платната достатъчно бързо за сложните маневри.
Бернардито отдавна очакваше да пристигне на острова третата шхуна на експедицията. На билото на Скалистия връх ден и нощ дежуреха наблюдатели с далекогледи, за да доложат своевременно за появата на платно. В трюмовете на „Африканка“ вече бяха натоварени запаси за далечен рейс, а цялото население на острова работеше сега за попълването на тези запаси. Всеки ден на борда на кораба се донасяха сандъци с пушена риба, осолено месо, плодове, изсушени на слънцето, и други провизии. Семейството на капитан Бернардито сега живееше в капитанската каюта, а всички жители на острова всеки миг бяха готови за сбор.
Бернардито държеше в готовност още една команда от тридесет души. Оглавяваше я жрецът и магьосникът на племето баконго, старият Нганга, комуто Бернардито убедително разясни задълженията на тази специална команда… След тези разяснения магьосникът Нганга се затресе от злорад смях и с най-голямо усърдие пристъпи към едни необикновени приготовления. Те ставаха около гроба край брега, в който негрите бяха заровили телата на убитите роботърговци. Бернардито даде на разположение на магьосника две бъчвички сяра и фосфор, намерени в трюмовете на „Глория“, няколко намотки тел и голям запас парцали, взети от гардероба на бившите екипажи на двете шхуни. Приготовленията на магьосника доставяха голямо удоволствие и на другите жители на селището.
Обедното слънце се криеше зад облаците, духаше силен вятър и Бернардито току що бе отпратил от палубата своите моряци. Те извънредно много се гордееха със своите важни задължения, а също и с панталоните, зюйдвестките и моряшките куртки, които бяха станали обект на известна завист у останалите мъже на баконго и предизвикваха възторг сред черните девойки. Внезапно на южния склон на Скалистия връх се показа тъничка струйка дим. Този сигнал означаваше, че някакъв кораб се е появил на хоризонта.
— Антонио, тревога! — викна Бернардито.
И цялото селище на брега се раздвижи. Антонио се затича към върха, за да провери наблюдателя. „Африканка“ взе на борда си населението на острова. Дежурната команда бързо приготви кораба за отплуване, а магьосникът Нганга, който остана на брега с тридесетте си помощници, се залови да изпълни последните указания на Бернардито. Вождът Майни-Мфуму доведе група бойци до брега на протока, където също бяха направени известни приготовления за посрещане на гостите. В това време Антонио се завърна заедно с наблюдателите: право към острова се насочваше от далечните вериги подводни рифове някакъв малък кораб, а зад него се забелязваше още едно платно. Двата кораба можеха да бъдат видени само със силния далекоглед на капитан Уилсън.
Като изслуша това съобщение, Бернардито даде команда за отплуване. На „Африканка“ проточено засвири боцманска свирка. Нгуру и Антонио — помощниците на капитана — застанаха на мостчето. Когато всички островитяни се събраха на борда, старият корсар сам, без придружвачи, за последен път обходи своите островни владения. Когато видя приготовленията, изпълнени от командата на магьосника Нганга, Бернардито, въпреки сериозността на момента и предстоящите опасности, поглади брадата си и се усмихна под мустак; това беше навярно най-дяволската от всички усмивки на едноокия капитан!…
…От борда на „Африканка“ капитанът хвърли прощален поглед към заливчето, напуснатите колиби на негърското селище и познатите планински склонове. Той сам изкара кораба от протока. След това беше спусната лодка. Майни-Мфуму и група бойци много предпазливо потопиха на дъното на протока една риболовна мрежа, закачиха я за голям дънер и побързаха да се върнат на кораба. В открито море духаше студен вятър. Платната заплющяха, под форщевена забълбука разсичаната вода.
161
гафел — наклонената греда, прикрепена за долния край на мачтата, която служи за привързване горния край на наведеното платно. — Б. пр.
162
таранен удар — пряк удар с носовата част на военен кораб, с цел да се пробие неприятелски кораб при сблъскване. — Б. пр.