…Бързият елен, млад боец от ирокезкото племе онондага, подуши в горския въздух миризмата на чуждия огън, преди да успее да види самата светлина. Индианецът вдъхна дълбоко въздух и спря в гъсталака на гората своите спътници. С жест той им показа, че напред има неизвестна опасност. Землякът на Бързия елен, Дългата ръка, посочи на спътниците храстите, където те трябваше да се скрият; двамата индиански бойци тръгнаха напред, на разузнаване. Под нозете им снегът не скриптеше, не хрусна нито едно клонче, не прошумя паднала борова игличка. Бойците се върнаха много скоро.
— Два мохавки водят от Дайтън шест бели чужденци ингилизи. Един стар. Те въоръжени. Но не войници на Великия баща на ингилизите, не търговци на кожи.
— А какво е решил моят брат Бързият елен? Какви са тези хора и накъде отиват? Опасна ли е срещата с тях? — запита на английски по-възрастният от пътниците, мъж с еленова шапка, индиански мокасини и двуцевна ловна пушка в ръцете.
Боецът отговаряше на смесения жаргон чинук, който се състоеше от английски, френски и индиански думи. Този жаргон говореха всички индиански племена, търгуващи с кожи с европейците в страната на Великите езера и в басейна на река Охайо.
— Мохавките братя на племето онондага. Но откак в долина Онондага угасна огънят на Съвета, няма вече съгласие и между братята. Два мохавки водят тези чужди ингилизи също на запад, в страната на Бащата на водите. И наша пътека отива натам. Нека Зоркото око сам реши да излезе ли пред тези ингилизи.
— Има ли наблизо индиански селища или фактории на бели?
— При завоя на Охайо живеят бели. Има фактория за кожи. Дотам един ден път. Индиански селища далеко. Тука — ловна земя на мой народ. Дайтън — селище на бели — лежи на север. Онези хора идват оттам… Пет дни.
— Антонио — обърна се мъжът с ловната пушка към младия ловец, който държеше завързано на ремък огромно сиво овчарско куче, — какво е твоето мнение?
— Бих ви предложил да останете в засада с Дългата ръка и с четиримата негърски бойци, синьор Бернардито; а на нас с Бързия елен разрешете да отидем при огъня и разгледаме какви са тези хора.
— Ти ставаш боец, мой млади приятелю… Съгласен съм! Вървете, а в това време ние ще обхванем тези хора в пръстен. Сигналът за опасност е изстрел. Напред, приятели!
Маневрата на обкръжаване на чуждия огън беше изпълнена безшумно и бързо. Бернардито постави ловната си пушка върху един елов клон и се вгледа в блещукащия пламък. Скоро се зачу гласът на Бързия елен, който отдалеч викна нещо на индианските бойци край огъня и придружен от Антонио Чени, смело се отправи към светлината. Край огъня се замяркаха сенки, дочуха се притаени гласове. Скоро Антонио се завърна при хората, останали в засада.
— Синьор Бернардито — каза той, — чужденците не приличат на тукашни колонисти, но по всичко изглежда, че имат намерение да се държат по-далеч от фортовете с войниците. Струва ми се, че не са врагове. Но те отиват в Синята долина и при това бързат не по-малко от нас.
— В Синята долина ли? Е, ще се постараем по пътя да разберем намеренията им. Наистина изглежда, че не са врагове, защото инак не биха се крили от британските войници. Да отидем при тях, Антонио, но си отваряй добре очите и ушите! Не забравяй, че може да са пратеници на Джакомо Грели!
Няколко дни вече обединеният отряд се промъкваше към запад. Почивките се съкращаваха до крайна възможност, за нощуване спираха чак когато се покажеха звездите, а огньовете от нощните лагери затрупваха със сняг още преди да се съмне. Стотици мили през горските дебри останаха зад гърбовете на пътниците. Четиримата индиански бойци се учудваха на толкова бързото пътуване, непривично за бели хора.
Колкото повече наближаваха целта, толкова по-предпазливи ставаха бойците: отрядът се промъкваше през земите на племената сенека и кайюга, които бяха изпратили на американските колонисти вампума165 на войната. Заедно с белите войници на ингилизите бойците на сенека, кайюга, една част от мохавките и от алгонкинското племе на шавниите бяха тръгнали сега „по пътеката на великата война“. В горите гърмяха изстрели; едни червени бойци убиваха други червени бойци, разрушаваха си едни други колибите, атакуваха селищата и всичко това се правеше в името на щедрите обещания на английския крал, който беше обявил индианците за свои „чеда“ и обещаваше да им върне предишните земи и волния живот, щом се ликвидира с непокорните колонисти…
165
вампум — особен пояс или наниз от мъниста, който е служил у индианците като символичен знак на власт, своеобразен „летописен“ документ и отчасти като парична единица. — Б. ав.