Дик търпеливо дочака минутата, когато Камила изтича в кухнята. Бившият моряк почука на кухненския прозорец и Камила изхвръкна на задната врата. Тя отговори бегло на целувката на годеника си и заяви, че до полунощ няма да има нито една свободна минута.
— Тогава ще дойда след полунощ — заяви отстъпчивият Дик.
— Ах, какъв си, какъв си, Дик! Ако ни видят, хората ще си помислят бог знае какво. Впрочем ако дойдеш в крайната беседка… Тя е чак на края на градината… Само че там е много студено …
— Добре. Значи, след полунощ в крайната беседка? Ще дойда, Камила, и ще те чакам, ако ще и до зори.
На вратата Дик срещна английски офицери с триъгълни шапки, шпаги и червени мундири. Кльощавият лейтенант Шелтън и командирът на форта капитан Бърнс с адютанта си Уйлям Линс, звънтейки с шпорите, се изкачиха на верандата. Офицерите се извиниха за закъснението, като го обясниха с неотложни военни дела (капитанът току що беше завършил едно сражение на карти със собствения си адютант). Мърей постави Бърнс да седне до Планинския орел. Слугите донесоха печено еленово месо със сос, чиято тайна не би успял да изтръгне от мисис Емили и най-изкусният детектив. Димящият еленов ростбив беше поставен на отделна масичка. По домашна традиция мистър Мърей, въоръжен с дълъг нож с черна кокалена дръжка, собственоръчно пристъпи към отговорната операция.
В паузата между поднасянето на яденетата домакинът помоли Томас Бингъл да покаже на гостите няколко от фокусите на неговата питомка Микси. Индианците с мъка сдържаха смеха си, гледайки комичните кълчения на маймуната. Мнозина от червенокожите гости за първи път виждаха маймунка и я помислиха за необикновен човешки изрод. С известен страх те хвърляха поглед към зверчето, което след представлението беше затворено в клетката.
След пудинга и много силното кафе гостите преминаха в приемната. Планинският орел запали пура и с видимо удоволствие изпи една чаена чаша домашен ликьор. Ала скоро това питие, което допълни разнообразните вина и ракии, погълнати от вожда, оказа фатално въздействие върху беловласия воин. Той започна мъчително да хълца и да се оглежда наоколо. Мърей го хвана под ръка и вождът с колеблива походка, но запазвайки величие и достойнство, го последва в малката стая, предназначена за него. Заедно с негърчето Чери домакинът постави Планинския орел на дивана, покрит с губер, и го зави с одеяло.
Офицерите и жителите на селището се сбогуваха с домакините и напуснаха дома. На големия килим, постлан в гостната, захъркаха в живописни пози пийналите си индиански гости.
Капитан Бърнс, сержант Линс и лейтенант Шелтън крачеха в тъмнината към форта. Насреща им из мрака изскочи конник.
— Ти ли си, Бялка? — запита Бърнс тихо.
— Тъй вярно, капитане. Идвам при теб с бързо писмо.
Хълмът с форта смътно се открояваше на фона на вечерното небе. При моста, прехвърлен над заснежения ров, Бърнс шепнешком изрече паролата. Часовият им отвори тясната вратичка в крепостните порти. Като минаха край батареята, и четиримата се изкачиха на платото. Тук в ъгловата си стая, отделена от останалата част на блокхауза с дъсчена стена, капитан Бърнс отвори писмото. То идваше от форта Винсенс. Вестите зарадваха капитана: детройтският отряд на губернатор Хамилтън беше изминал в бърз марш над двеста мили от Майями, вървейки през гористата долина на река Уобеш. С внезапен удар той беше атакувал форта Винсенс и прогонил от него оставения там от Кларк малък гарнизон.
На капитан Бърнс се нареждаше: незабавно да ликвидира всички непокорни и съмнителни елементи от селището в Синята долина и да приготви войниците на форта за общо настъпление срещу отряда на Кларк, спрял във форта Масек, където трябва да бъде блокиран и унищожен до последния доброволец.
Двамата драгуни от Винсенс и водачът индианец, които бяха донесли в Синята долина писмото, прибавиха още, че от водопадите на Охайо към Синята долина се промъкват през горите група неизвестни ловци. Съпровождат ги двама индианци мохавки. Групата вече е наближила долината.
— Новините са интересни — замислено каза Линс. — значи, този Енох не е излъгал за връзките на фермерите на Мърей с въстаниците.
— За Енох Легерзен ли говориш?
— Да, капитане, за най-набожния квакер, менонит172, методист — дяволът не може да ги разбере към какви секти принадлежат те! Аз изпитах предпазливо всички жители на долината и всички до един са за Мърей освен Легерзен. Енох искал да се ожени за французойката камериерка в дома на Мърей, а мистър Мърей я убедил да предпочете Дик Милс. Заради това Енох силно намразил Мърей и няма нищо против да махне този Милс от пътя си. Днес аз пак говорих с него. Момъка си го бива за работа.
172
менонити — членове на протестантска религиозна секта. Проповядват строго и безпрекословно изпълнение на библейските предписания. — Б. ав.