С предпазливото си поведение и с някои още историйки, които беше разказал на французина уж в изблик на откровеност, младият човек навярно беше успокоил някаква високопоставена особа, защото след като изчезна капитанът в оставка, затворникът не видя в килията си други лица освен тъмничните надзиратели.
От време на време той получаваше от тях къс хартия, молив и акварелни бои, сядаше до желязната сгъваема масичка и рисуваше цветя, животни и пейзажи. Правеше и портрети на своите пазачи. Надзирателят незабавно взимаше рисунката и я даваше на своята дъщеря, а понякога я разменяше срещу тютюн или чаша бренди. В замяна на тези рисунки на затворника тайно донасяха книги. Той знаеше цели страници наизуст от „Утопия“ на Томас Мор и „Градът на слънцето“ на Томазо Кампанела176…
Днес този човек по-бързо от всеки друг път крачеше из килията, с мъка задържайки вълнението си. Тъмното прозоречно стъкло отразяваше пламъка на фенера, който светеше в килията, но след един час вече далечният край на лятното небе трябваше да порозовее; наближаваше утрото на 14 юли 1789 година, а с него — краят на тъмничния срок: точно преди десет години, след полугодишно следствие, съдът беше произнесъл присъдата си. И точно десет години без четири часа затворникът беше проседял, крачил и проспал в килия номер четиринадесет.
Ще го пуснат ли, или няма да го пуснат?… Крачейки, той затваряше очи, правеше стъпка и гледаше под краката си: ако стъпалото му е покрило петното върху пода, значи ще го пуснат, ако не… Петното се оказваше само наполовина под стъпалото и затворникът зажумяваше, обръщаше се към прозореца и търсеше в небето познатата му звезда: ако звездата свети — ще го пуснат, ако е скрита от облак — пак ще продължи тъмницата… Когато на решетката кацаше врабче, затворникът замираше неподвижен: с клюнчето или с опашчицата ще застане към него птичката?… Така протичаше час след час…
Безкрайни редици от цифри терзаеха мозъка на човека. Той ту изчисляваше десетките и стотици хиляди мили, които беше извървял из килията, ту пресмяташе припечеленото, което би могъл да натрупа през това време, ту привеждаше в часове и минути тъмничния си стаж.
Най-сетне светлината на фенера избледня и стана излишна в сините лъчи на отново родения ден. Откъснат от външния свят, затворникът не знаеше, че настъпилото утро се оказа последното утро в историята на една по-страшна тъмнична крепост. В този ден мрачната парижка Бастилия сподели участта на лондонския Флит и Нюгейт177, разрушени от народния бунт преди девет години. Но за тези събития бълтънският затворник нищо не знаеше. Той не знаеше, че един велик народ отвъд Ламанш вече е вдигнал гордо глава, че там е пламнала революция и властта на краля става от ден на ден все по-нестабилна. Затворникът живееше в много тесен свят и единствено мечтата му за Града на слънцето, онзи светъл град без затвори и страдалци, всяка нощ разтваряше пред него трифутовите каменни стени…
По цвета на небето човекът разбра, че бълтънското слънце вече е изгряло. Затворът се събуждаше. О, колко добре беше изучил той всички негови звуци, утринните, вечерните, нощните!… Ето в края на коридора се разнесоха стъпките на надзирателя… Иззвънтя бравата във вратата на килията …
Пред майор Древърс, началник на бълтънската тъмница, стоеше, навел глава, вече немлад, изнемощял на вид човек с хубава дреха със старомодна кройка.
— Джордж Бингъл, оня същият Едуард Мойнс, ваше благородие — доложи на началника си тъмничният писар.
— А-а, който беше в номер четиринадесет! Здравейте, мистър Бингъл. Поздравявам ви: вие сте свободен. Ще ми се да се надявам, че суровият урок ще ви бъде от полза. Поведението ви може да се смята за образцово, затова аз вярвам във вашето разкаяние и поправяне. През всичките тия години едно високопоставено лице в града всеки ден проявяваше грижа за вас. Същата високопоставена особа благоволи да изрази пожелание администрацията на затвора да ви намери подходящо занятие след освобождаването ви. Молбата ви за заминаване в чужбина засега е отклонена, мистър Бингъл. Нека това не ви огорчава, защото в чужбина сега е неспокойно, а у нас вие ще бъдете назначен на добра служба. Оставяме ви в затвора на длъжност писар и портретист. Главното ви задължение ще бъде да изработвате портретите на новодошлите арестанти. Ще получавате сто и тридесет фунта годишно. Службата не е тежка. Тя ще ви даде възможност да имате и допълнителни доходи. Вие ще трябва да живеете тук, в сградата, където квартируват надзирателите. Наистина сградата също е оградена със стена, но предполагам, че това е станало за вас толкова обичайно, както за нас, не е ли тъй?
176
Томас Мор (1478–1535) — гениален английски хуманист и обществен деец, екзекутиран по заповед на крал Хенрих VIII. Своите комунистически възгледи е изложил в книгата си „Утопия“, която е оказала огромно влияние върху развитието на световната социалистическа мисъл; Томазо Кампанела (1568–1639) — италиански комунист-утопист. Прекарал е в тъмница двадесет и седем години. В своя труд „Градът на слънцето“ е нарисувал една утопична идеална държава на един от островите в Тихия океан. — Б. ав.
177
През време на лондонското въстание от 1780 г. Флитската и Нюгейтската тъмница бяха разрушени. В английската художествена литература тези събития намериха отражение у Дикенс (романът „Барнабю Радж“). По-късно затворите Флит и Нюгейт бяха възстановени. — Б. ав.