В чертите на момчето върху емайла, детско нежни, вече прозираше характерът. И колкото по-внимателно се вглеждаше Джордж з това лице, толкова по-явно се открояваха в него чертите на друго познато лице — чертите на лорд Ченсфилд… Невероятно, но… от портрета се взираше в Джордж детското лице на сър Фредрик Райланд! Ето я и бенката над ключицата… У милорда тя е кафява, досам шията… Ето очертаващата се гърбица на носа… Дори в очите на детето от портрета имаше същото напрегнато недоверчиво, жестоко упорито изражение… Мигар капризната съдба беше открила на Джордж нова неочаквана тайна?
Джордж работеше като в мъгла, но възбудата, която беше обхванала художника, не пречеше, а му помагаше да изпълни задачата. След час и половина акварелното копие беше готово и синьор Буоти с изумление се загледа в него. То беше изключително точно и само лицето на момченцето изглеждаше в копието по-възрастно. На мистър Кремпфлоу се стори дори нещо познато…
— Вие също сте голям майстор, мистър Бингъл — проговори доктор Буоти убедено.
След като стисна студената ръка на художника, той уви своя емайл, прибра го в портфейла си и сбогувайки се на прага с мистър Кремпфлоу, тихо му каза:
— Съобщавайте ми за хода на Издирванията на адрес: „Венеция, двореца на граф д’Еляно, библиотеката.“ В случай на нужда можете да известявате и на преподобния отец патер Фулвио ди Грачиолани на същия адрес. Той е духовник на графа и също като мен полага усилия за издирването на посоченото лице. Сбогом, господа!
В мозъка на Джордж Бингъл адресът се запечати така, сякаш го бяха издълбали на гранитна плоча.
3
Платната на „Сент Марко“ още не бяха изчезнали зад издатината на вълнолома, когато от кея на бълтънската корабостроителница излезе на рейда и взе курс на юг ескадра от три бойни кораба. Ескадрата командуваше капитанът от военноморския флот мистър Доналд Блякууд, чийто флаг се развяваше на мачтата на тежката фрегата „Крал Георг III“. В килватера на флагмана179 на ескадрата плуваше еднотипната фрегата „Адмирал Ченсфилд“ и на разстояние от пет кабелтови отзад летеше бързоходната, добре въоръжена каравела „Добрият Бълтън“.
Отплуването на ескадрата не беше ознаменувано нито с прощален салют, нито с тържествено изпращане. На 4 август корабите внезапно излязоха в открито море, като взеха на борда си голям запас от хранителни продукти и боеприпаси. През нощта ескадрата надмина „Сент Марко“, а след още три денонощия хвърли котва в Портсмут. Командирът на ескадрата Доналд Блякууд, капитанът на каравелата Робърт Тресъл и командирът на „Адмирала“ Джозеф Лорн се качиха в една пътническа карета и се отправиха за Лондон. Лакей, облечен в ливрея, разтвори широко пред тях вратата на двуетажния дом на Тевисток скуеър. Лорд и лейди Ченсфилд прекарваха в тази лондонска къща по-голямата част от зимния сезон.
След вечерята тримата бълтънски моряци отидоха в работния кабинет на графа. Камериерът спусна щорите и затвори вратата. Лорд Ченсфилд разгъна върху масата морска стратегическа карта.
— Походът ви, господа, трябва да доведе до решителен успех в борбата с нашия таен противник. Откак в моретата се е появил загадъчният капьорски кораб, рядко рейс на търговските кораби на нашата компания минава благополучно. Обърнете внимание върху местата на срещите с този противник…
Ръката с галуни на адмиралски мундир легна върху синевата под южноафриканското крайбрежие.
— И тъй, ето тук, край бреговете на остров Чарлз, при неизяснени обстоятелства загиват през пролетта на 1778 година двете наши шхуни „Глория“ и „Доротея“, първите кораби на „Северобританската компания“. Шест месеца по-късно в същия район яхтата „Ели“ споделя съдбата на двете шхуни, а след това ето тук, северно от острова, загива „Успех“… Според собствените ви наблюдения, господа, всички тези катастрофи са свързани с появата във водите на острова на някакъв си кораб призрак, не е ли тъй, мистър Тресъл? По-нататък. Една година по-късно ето тук, западно от нос Добра Надежда, подобен загадъчен кораб се сблъсква с нашата тежка фрегата „Окриленият“, която оттогава се числи в списъците на потъналите кораби. От целия екипаж случайно са били извадени от морето двама моряци и капитан Доналд Блякууд, от които ни са известни подробностите по катастрофата, също тъй необясними, както и… вашите впечатления от остров Чарлз, мистър Лорн. Съобщенията за кораба призрак след гибелта на „Окриленият“ се прекратиха, но… Две години по-късно от платформите на нашата корабостроителница слязоха две първокласни шхуни: „Персей“ и „Форт ъв Рединг“. Първата от тях под командуването на Макрайл се отправи за африканските води. В устието на Конго Макрайл започна успешно да закупува роби за колониите, но беше атакуван от негърски отреди. Тези чернокожи притежавали леко огнестрелно оръжие й дори два топа. Само с големи загуби на хора и при неимоверни трудности шхуната успяла да напусне водите на Конго. Това нечувано престъпление на черните варвари, което възмути цивилизования свят, аз не можах да оставя безнаказано. Следващата наша експедиция в състав от четири кораба унищожи всички негърски селища в басейна на Конго на доста обширно пространство, изгори града на управителя на областта Нгуди Мианге и отведе в Америка над две хиляди усмирени туземци, принадлежащи към племената баконго, басунди, майамбе и някои други. Тази операция през 1780 година, осъществена под ръководството на мистър Джозеф Лорн, ни възнагради до известна степен за предишните загуби и възстанови честта на нашите вимпели.