— Какво? — капитан Брентли придаде на гласа си най-голяма строгост. — Наслушахте се на басни на бака, а? Ще обеся първия, който отвори дума за дяволиите на проклетия пират! Засрамете се, Олсен, че повтаряте такава глупост! Вървете долу да ободрите екипажа. Кормчия, курс?
— Норд — ист — ист.
Капитанът свери с картата на Индийския океан:
— Вземи два румба вляво!
Корабът се намираше срещу югоизточния край на Мадагаскар на около седемдесет мили от брега. На изток небето зааленя, ниските краища на облаците на хоризонта просветляха.
— Сега ще изгрее луната. Бризът вече измени посоката си и се усилва. Прибавете още платна!
Първият помощник на Брентли се изкачи на капитанското мостче. Беше много тихо и целият екипаж на „Орион“ чу неочаквания вик на дежурния от височината на марса:
— Вдясно по курса кораб без светлини!
— Може би това е нашата ескадра? — запита помощникът Брентли.
— Не, корабът се приближава от юг. Свирете: всички на палубата!
Шестнадесетте тежки каронади180 на „Орион“ и дванадесетте леки оръдия, поставени допълнително на палубата, отдавна стояха готови за бой. Боцманската свирка разливаше трели по батарейната палуба. Сто двадесет и четири моряка заемаха местата си по бойната тревога.
Внезапно отдясно, на четири пет кабелтови, сред гъстия мрак избухна сноп красиви цветни пламъци. Това бяха тъй наречените фалшфаери — бенгалски огньове, служещи като нощни сигнали за корабите. След това по невидимите мачти на чуждия кораб запълзяха нагоре сигнални фенери. Капитан Брентли разбираше този ням говор без помощта на своя сигналист:
„Командирът на кораба «Тримата идалго» праща привет на честния моряк Брентли.“
— Що за дяволщина! Виж ти чудо! За какви заслуги съм удостоен с уважението на пиратския главатар? Ей, Олсен, я им отговори! Покажете им, че не се нуждаем от поздравите на разбойника!
Капитанът не успя да се доизкаже. Откъм противниковата страна тресна оръдеен изстрел. Но изстрелът беше насочен не към „Орион“. Оръдейният пламък блесна към онази страна, накъдето духаше вятърът. Брентли разбра добре този знак: по стар морски обичай изстрелът „по посока на вятъра“ показваше приятелски намерения, докато изстрел срещу вятъра ще означава заповед за спиране и предупреждава: „Ще действувам със сила!“
Брентли прибягна именно към този „враждебен сигнал“. По негов знак кърмовото оръдие на „Орион“ гръмна с халосен заряд. Дългата червена ивица на пламъка и белият облак барутен дим изригнаха в мъглата срещу вятъра! Това означаваше: „Нападайте и се защитавайте — Вашият поздрав е отхвърлен!“ Същият сигнал беше предаден и с помощта на цветни фенери.
Иззад облаците се показа огромният лунен диск. На половин миля вдясно се провидя черният силует на вражеския кораб. Разстоянието между корабите бавно намаляваше. Позицията беше неизгодна за „Тримата идалго“: мачтите на капьора ясно се откроиха на фона на осветените от луната облаци, вятърът също не беше благоприятен. Корабът на Брентли оставаше в сянка и беше почти невидим.
На борда на неприятеля още блещукаха последните пламъчета на фалшфаерите и вятърът още отнасяше в океана тези красиви цветни искри, а Брентли вече изви брига с десния борд към противника и изкомандува от мостчето:
— Батарея, залпов огън!
Топовете на „Орион“ гръмнаха почти едновременно. Гюлетата излетяха във въздуха, барутен дим гъсто обви мостчето и платната.
Вражеският капьор продължаваше да изпраща миролюбивите си сигнали. Той не отговори с оръдеен огън, а продължаваше да сигнализира с фенерчетата: „Огън няма да открия. Спускам лодка. Приемете парламентьори.“
В голямо недоумение Брентли се обърна към Олсен:
— Боцман, не ни подобава да влизаме в преговори с тези разбойници, но дявол да ме вземе, ако юначетата не се държат джентълменски. Бих желал да знам на какво да припиша такава чест! Олсен, вижте какво! Нашата ескадра засега ни каква не се вижда. Ще трябва да приемем тяхното парламентьорство, за да спечелим време. Ако сами се вмъкнем в боя, капьорът ще ни разгроми, преди да успеят да пристигнат корабите от засадата. Ето лодката им вече е спусната… Виждате ли фенера под носовата стълба? На лодката запалиха факел, за да не помислим, че е капан… Аха, лодката наближава. Е, предай им с рупора, Олсен: „Приемам парламентьори за преговори за предаване на кораба и екипажа. При поява на неосветени лодки — бърз огън без предупреждение!“
Гръмогласният бас на норвежеца изрева в медния рупор думите на Брентли. Ала въпреки предизвикателния тон на командира на „Орион“ пиратският капитан прояви рядко търпение. След четвърт час при стълбата на „Орион“ спря лодка. Четиримата гребци негри не напуснаха лодката. Двама млади мъже с испански барети и кадифени камизоли отговориха на поздрава на часовия и стъпиха на палубата.
180
каронада — старинен топ, стрелящ с едрокалибрени гюллета, но на малко разстояние. — Б. пр.