Офицерът, който командуваше оръдейния огън, беше не някой друг, а сеньор Антонио Чени, прекарал дългогодишна боева подготовка при капитан Бернардито. От неговото хладнокръвие и точност зависеше сега съдбата на целия екипаж и Антонио Чени, старши артилерист на „Тримата идалго“, разбираше това.
От половин кабелтов разстояние Антонио Чени плесна каравелата с картеч. Ефектът от картечния залп беше внушителен. Батареята на каравелата се задъха. Разкъсаните платна бяха изметени през борда заедно с отломки от палубните надстройки.
Обсипван с град от горещ метал, капьорският кораб се приближи съвсем до „Добрия Бълтън“ и проби борда на вражеския кораб с четиридесет и пет тежки гюллета на равнището на ватерлинията. Капьорът едва успя да се размине с жертвата си, когато двете оцелели мачти на „Добрия Бълтън“ се наведоха и останките от огромните му платна запляскаха в морето. Водата с рев нахлу през продупчения борд в трюмовете и наклоненият корпус започна да потъва във водовъртеж. С кораба на Тресъл беше свършено.
В това време „Адмирал Ченсфилд“ и „Орион“, по плана на капитан Блякууд, започнаха да притискат „Тримата идалго“ към огнедишащите гърла на „Крал Георг III“. На младия капитан на капьора Диего Луис оставаше един изход: да се промъкне бързо между батареите на вражеските кораби. Капитан Блякууд беше уверен, че пиратите няма да се осмелят да отидат на такъв смъртен риск. Но неочаквано за атакуващите „Тримата идалго“ зави наляво към „Орион“, откъсна се от напиращия върху му „Адмирал“ и се устреми направо под огнената градушка.
Стройният корпус на „Тримата идалго“ потръпваше като тялото на войник, подгонен между безпощадния строй на шпицрутени181. Снаряди раздираха платната, късала въжетата, чупеха палубата. Капьорът отговаряше с точни, добре прицелени залпове с картеч, помитайки от палубата на „Крал Георг“ и „Орион“ оръдейната прислуга и палубната команда.
Капитан Блякууд стоеше на кърмата на „Орион“, когато форщевенът на „Тримата идалго“ изникна на четвърт кабелтов от десния борд. Парче от горещ чугун удари в гърдите командира на ескадрата. Кърмата на капьора още се плъзгаше покрай брига, когато капитан Доналд Блякууд престана да диша. Той не можа да види как помощник-капитанът на „Крал Георг III“, който управляваше този кораб вместо Блякууд, направи една непоправима грешка; той не се втурна веднага след ударения капьор, стреляйки по него в паралелен курс от разстояние половин кабелтов, а започна да обхожда „Тримата идалго“ откъм кърмата, за да стовари върху капьора цялата мощ на онези свои батареи, които още не бяха взели участие в сражението. При тази маневра „Крал Георг III“ прикри със своя корпус изранения капьор от огъня на оръдията на „Адмирал Ченсфилд“.
Непредвидливият тактик изкара от боя за няколко скъпоценни минути двата най-силни кораба на експедицията: „Адмирал Ченсфилд“ не бе получил почти никакви повреди, а „Крал Георг III“ беше понесъл загуби, но също представляваше още твърде внушителна сила.
Докато полуразбитият „Крал Георг III“ завиваше тромаво, капьорът „Тримата идалго“ водеше горещ двубой само с „Орион“, а капитан Джозеф Лорн, командирът на „Адмирал“ проклинаше небесата, водите, всички светии, кръвта на прадедите си, собствените си ръце, крака и брада. Успял едва в края на боя да се върне от „Орион“ на кораба си, Джозеф Лорн, завивайки вдясно кормилото, се опита отново да взе ме на прицел капьора… Уви, само един мощен, но вече закъснял залп на „Крал Георг“ прогърмя след беглеца, който изчезваше в дълбокия мрак.
Сега Джозеф Лорн пое командуването на ескадрата. Той възложи издирването на капьора на яхтата „Южен кръст“ Трите останали кораба на ескадрата получиха заповед да се престроят от боен ред в походен и да следват яхтата. Но нито „Крал Георг“, нито „Орион“ бяха вече в състояние да преследват: „Крал Георг“ имаше дупка в носовата част, набързо потулена с пластир от корабно платно; корпусът на „Орион“ пропускаше толкова вода, че помпите не можеха да я изчерпат. Такелажът на двата кораба беше изпокъсан и разбъркан „Орион“ загуби половината, а „Крал Георг“ една трета от палубната си команда… „Адмирал“ трябваше да намали скоростта.
Мрачното утро завари проточилата се ескадра само на двадесет мили от мястото на боя. Ниските облаци и мъглата скриха от погледа не само капьора, но и яхтата „Южен кръст“. Лорн хапеше устни от ярост. Привечер се появи яхтата, която се беше отказала от безплодните търсения. Ескадрата прекрати преследването и взе курс към Капщад.
181
шпицрутен — дълъг прът, с който се биели в царска Русия войниците, заставяни да преминат между две редици. — Б. пр.