В този миг в стаята въведоха капитан Брентли. Старият човек позна Изабела, притихнала в своето ъгълче, и й се поклони.
— Вашето име и звание? — запита Бленърд.
— Гай Рандолф Брентли, флотски капитан, сър.
— Какво ви подтикна, Брентли, да измените на клетвата и войнишкия си дълг?
Червенина на негодувание изби по отслабналото лице на стария воин.
— Нито с един помисъл не съм изменял на клетвата и отечеството! Възнамерявах само да спазя международния обичай и да не опетнявам флага си с убийството на невъоръжени парламентьори.
— Потвърждавате ли, че пиратският кораб „Тримата идалго“ пръв е нападнал вашия кораб с цел да го ограби?
— Напротив, господине. Капитанът на кораба „Тримата идалго“ не отговори на моя оръдеен залп и ми предложи свободно да продължа курса си.
— Потвърждавате ли, че сте се намирали в престъпен заговор с пиратите против лорд Ченсфилд?
— Не, господине. Когато чух от този млад пират думи, които петняха честта на лорд Ченсфилд, аз предложих на Алонзо де Лас Падос да напусне борда на моя кораб и да се приготви за смъртен бой.
— Добре, всичко това ще проверим. Господа, смятам, че засега чухме достатъчно. Майор Древърс, заповядайте да отведат арестуваните.
На вратата арестантите се сблъскаха със задъхалия се Джордж Бингъл. Той се спря объркано насред стаята и видя рисунките си в ръцете на един важен чиновник с много пищна и къдрава перука.
— Мистър Джордж Бингъл, художникът? — тонът на джентълмена беше доброжелателен.
— Да, сър.
Чиновникът се вглеждаше внимателно в него иззад масата. Под този поглед Джордж окончателно се обърка.
Очите на джентълмена с всеки изминат миг ставаха все по-строги.
— Я ми кажете, Бингъл… — гласа на прокурора се появиха зловещи, коварни нотки. — ми кажете, когато работехте върху портрета на ето този човек, вие… не намерихте ли в него… познати черти?
Прокурорът сочеше на Джордж портрета на сеньор Матео.
Художникът побеля така, че заприлича на восъчна фигура от паноптикум183.
— Не, не намерих, сър — промълви той с голямо усилие.
— Джордж Бингъл, в името на закона ви арестувам. Майоре, вземете този човек под стража и го затворете при двамата пирати. Отведете при тях и Брентли. По известни причини смятам за необходимо по-бързо да ги отведа в лондонския Нюгейт. Пригответе за утре вечер затворническата карета и надежден конвой. Мистър Бленърд, ние ще тръгнем едновременно с лондонския дилижанс.
Когато съвсем унищоженият Джордж Бингъл беше взет под стража и изведен от канцеларията, прокурорът се обърна към Изабела:
— Мис Райланд, извинете, че работата ни задържа и ви попречи да пристъпите към изпълнение на вашите човеколюбиви намерения. Сега ние сме готови да започнем инспекцията на затвора и ако желаете, каним вас и вашите спътници да ни придружите.
Очите на Изабела бяха сухи, побледнялото лице изразяваше гордост, гняв и болка.
— Много съм ви признателна, милорд, задето ме направихте свидетелка на вашия разговор с тези хора. Чух намеците, засягащи честта на моя баща, и не мога да остана равнодушна към тях. Извинете ме, но аз съм премного развълнувана, за да пристъпя сега към изпълнение на християнския си дълг. Ще трябва да избера за това друг ден.
— Както желаете, госпожице — ухо рече прокурорът и направи знак на свитата си да го последва.
В опустялата канцелария останаха само двете дами, патер Бенедикт и писарят на масата. Той прибираше книжата в голяма торба. Изабела погледна през решетката на прозореца, като търсеше с очи екипажа си на двора.
— Връщаме се в къщи, мис Тренбърн. Свети отче, простете ми, но нямам сили да остана повече между тези стени.
— Нито дума повече, дъще моя, нито дума! Разбирам ви. Но вашият благороден баща, Изабела, ме замоли да приготвя нещичко за тези заслепени грешници, измъчващи се в тъмницата… Там, под седалките в екипажа, аз поставих…
— Добре, свети отче, направете всичко, за което ви е молил баща ми, но не ми говорете повече за тези хора.
Двете лейди и монахът излязоха от канцеларията и седнаха в екипажа. Отец Бенедикт извика намиращия се в двора тъмничен надзирател Хирлемс, извади изпод седалките малък продълговат вързоп и го предаде на тъмничаря. Хирлемс скри вързопа под плаща си и забърза към вратата, която водеше за подземията на главния корпус на затвора.
Каляската тръгна, но стигна само до крепостните порти. Никакви увещания да отворят портите и да пуснат каляската да излезе от крепостта не подействуваха на пазачите: те искаха пропуск или лично нареждане от майор Древърс.
Ядосана, мис Райланд скочи от каляската. Тя знаеше, че майорът придружава комисията при огледа на затвора и размисляше как да го намери. Беше й неудобно да скита сама по мрачните дворове и да разпитва охраната. Дали да изпрати някого при майора?