— Калугерът от католическия параклис ви изпраща, господа, пастирската си благословия. Макар че е папист като вас, но е добър човек. Колко много само ме разпитваше за вас!…
Надзирателят подаде на младия мъж вързопа. В торбичката нещо бълбукаше. Хирлемс изкриви физиономията си, което трябваше да означава усмивка.
— Само да не ме изложите, господа. Ако комисията подуши нещо… Боже опази! Е, аз се осланям на моите арестанти. Така и трябва, празнувайте Коледа, щом се е на мерил добър човек… Бесилката си е бесилка, а празникът — празник.
Непривично ласкавият тон на Хирлемс много зачуди затворниците. Дон Алонзо напипа във вързопчето бутилка, хвана я и изтегли гърлото й навън.
— Аз нищо не виждам, господа, нищо не забелязвам — завълнува се надзирателят, — но внимавайте никой да не шуми или пее… Хм! Какво ли може да има там, в този съд?
— Не желаете ли вие, мистър Хирлемс, да видите каква е на вкус пастирската благословия?
Хирлемс се изкашля доста неопределено. Трудно беше да се угади по цвета каква е напитката и лицето на надзирателя прие изражение на мъченик на науката, готов за самоотвержен експеримент. Алонзо измъкна тапата. Хирлемс подложи канчето под доста гъстата струя и направи дегустация184.
— Струва ми се — ром с джин — произнесе дегустаторът замислено и за да разсее окончателно съмнението си, изпи канчето до дъно. — Това е строго забранено в затвора, господа.
— Смятайте, че това е лек портър, Хирлемс, и пийте още една глътка.
Хирлемс повтори пробата в двойна доза и изтри устните си с ръкав.
— Само в „Утробата на кита“ човек може да пийне хубав ром — забеляза той убедено. — този ром е добър, значи, е взет от мистър Линс.
След като доказа с този си силогизъм своята способност към дълбоки философски умозаключения, Хирлемс се обърна към вратата и излезе от килията. Още стъпките му не бяха затихнали в края на подземния коридор и сеньор Алонзо заразглежда предметите, извадени от вързопа. Затворниците избраха за първа трапеза едно плоско хлебче, няколко ябълки и остатъка от питието. „Вълшебното килимче“ се превърна във „вълшебна покривка“. Алонзо разчупи хлебчето и… извади от него две малки пилички, шишенце с течно масло и бележка, сгъната на четири. С печатни букви беше написано следното:
„Днес в полунощ изпилете решетката. След полунощната смяна на караулите се измъкнете от ареста. Часовите на стената ще отстраним и ще ви хвърлим въжена стълба. Зад рова ще ви чакат коне.
Бележката бързо обходи тримата затворници и беше унищожена. Само Брентли остана в неведение относно смелия замисъл на тайните приятели. Лицата на пленниците от кораба се озариха от радостна надежда, но мистър Бингъл, напротив, помрачня и наведе глава. Той направи знак на брат си и на дон Алонзо. Те се изтегнаха на дюшека редом с него и като закриха лицата си с одеялото, изслушаха съображенията на Джордж Бингъл.
Младите мъже узнаха, че духовното лице, което им беше изпратило „пастирската благословия“, поддържа много близки връзки с господаря на имението Ченсфилд… Оказа се също, че по една странна случайност именно надзирателят Хирлемс беше довел някога Шарл Льоглоа при затворника в килия четиринадесет… А хлебчето, в което беше скрита бележката от „приятелите“, не беше разрязано, нито промушено за проверка…
…Беше пет часът следобед, когато членовете на лондонската комисия достигнаха, вече на края на инспекторската обиколка, до ъгловата килия.
В полутъмното подземие заблестяха пламъчетата на свещите. Килията се изпълни с мантии, перуки, мундири и ленти. Зад блестящата свита се криеше надзирателят Хирлемс. Той протягаше шията си иззад перата и еполетите, за да не пропусна забележките на прокурора, но в същото време старателно прикриваше устата си с ръка и задържаше дъха си, защото той изпускаше в атмосферата подозрителни пари. Прокурорът мълчаливо огледа килията и вече когато се готвеше да излезе, зададе с отегчен тон казионния въпрос:
— Имате ли оплаквания против администрацията на затвора?
— Сър, нас ни държат в непоносими условия. Разрешете да подадем лично на вас писмена жалба.
Веждите на прокурора учудено се вдигнаха, след това се свиха недоволно. Бузата на майор Древърс заигра. Той с удоволствие би удушил със собствените си ръце затворниците от ъгловата килия. Да се оплакват? Ех, чакайте, гълъбчета!…
— Господин дьо Креси — кисел тон процеди прокурорът, — оля ви, приемете от арестанта жалбата му. Ние се връщаме в канцеларията.
Кавалер дьо Креси остана в килията. Той заповяда на Хирлемс да донесе писмени принадлежности. Двамата конвоиращи войници застанаха зад вратата …