— Нищо не ми е известно за тази поръчка, милорд.
— Е, значи, и вие не можете да ми помогнете да разпозная особата, изобразена на тази картинка… Много жалко Няма да ви задържам повече, Крейг! Свободен сте.
Уудро излезе от странноприемницата леко олюлявайки се. От копието с маслени бои, чудесно изпълнено от Бингъл току що го беше гледала… синьора Мола, майката на Джакомо Грели …
…След половин час мистър Лорн вече се намираше на борда на фрегатата „Адмирал“. Сам собственикът на този кораб изгори някои книжа, които се пазеха във вилата на Сент Джейкъб стрийт, и прерови съдържанието на портфейла си. Едва след тези приготовления той седна в една карета и заповяда да го отведат в странноприемница „Бялата мечка“.
Граф Ченсфилд беше незабавно поканен в личните апартаменти на милорд прокурора. Двамата лондонски джентълмени — мистър Холенщед и мистър Бленърд — изразиха дълбокото си съжаление, че са се оказали принудени да обезпокоят една толкова високопоставена особа през коледните празници.
След това мистър Холенщед отвори една голяма папка, извади от нея връзка документи и замоли сър Фредрик Райланд да понапрегне малко паметта си. С приветлива усмивка прокурорът каза:
— Моля ви да си припомните не ви ли се е случвало някога да чуете такива имена: Леопард Грели, Джузепе Лорано, Черния Уудро, Мак Лисицата?
Ърл Бълтънски се учуди на тези странни фамилни имена и не си спомни нито едно от тях.
Тогава чиновникът от адмиралтейството направи сверка в своите бележки и любезно запита дали графът не си спомня за някой си капитан Бърнс, за капитана в оставка Шарл Льоглоа и за синьор Джовани Карачиола.
Мистър Райланд смътно си припомни някои от тези имена и явно достави с това голямо удоволствие на двамата джентълмени. После те учтиво изказаха своето огорчение, че служебните задължения са им попречили да дойдат в Ченсфилд и пожелаха на неговия владетел приятно прекарване на времето през празниците.
Последен посетител на прокурорската канцелария беше редакторът и издателят на опозиционния „Бълтънс Адвъртайзър“ мистър Ръби Розиниус. Този вестник от година на година увеличаваше тиража си и беше придобил солидна тежест.
— Към вас имам една съвсем неделова молба — каза мистър Холенщед на редактора и лицето на прокурора се озари от мила усмивка. — аз дори в Лондон отделям време да чета вашия вестник и намирам вашите неделни приложения за деца прекрасни.
— Много съм поласкан, господине — промълви редакторът.
— Виждате ли, и аз самият в минути на отмора пиша приказки за деца и ги разказвам на собствените ми дечица. Мистър Шеридан186, у когото са съчетани държавен ум и талант на драматург, неведнъж ме е съветвал да напечатам тези приказки и аз бих желал да ги видя във вашето неделно приложение.
— Бихте ми оказали с това голяма чест, милорд.
— В такъв случай бихте ли желали да прочетете ето тази приказчица?
Редакторът прочете късичката приказка, намери я високо художествена, дълбоко нравствена, увлекателна и поучителна. Той обеща да я напечата в коледното детско приложение на своя вестник и си отиде извънредно поласкан и успокоен. След като отпрати редактора, лондонският джентълмен нареди да не приемат повече никого.
4
Късно през нощта, преди да настъпи зората на 23 декември по пътя към Бълтън крачеха двама млади селяни. Обувките им бяха изпокъсани, раниците — наполовина празни; личеше, че пешеходците идват отдалече. Зората едва-едва проблясваше, когато пътниците се добраха до глухата гора в землището на уолвсуудското имение. Тук пътят се спускаше по голяма стръмнина. Лентата на кралския пощенски път минаваше между горските гъсталаци също като между две редици зъбчати крепостни стени. В дъното на дола над плитка рекичка беше прехвърлено извито каменно мостче. Според преданието именно тук в старо време бил убит лукавият епископ от Ковънтри. Знаменитият разбойник Дик Търпин причакал епископа на този мост и оттогава не само мостчето, но и цялата тази част от пътя, а също така и граничещите със стръмнината горски площи носеха името „Търпин бридж“.
Когато минаваха дъгата на мостчето, на което едва-едва биха могли да се разминат две пощенски карети, пешеходците забелязаха някакъв човек, който се притайваше под моста. На известно разстояние от пътя се валяха търнокопи и лопати. В храстите на дъното на дола, встрани от моста, беше спряла талига, натоварена с малки буренца.
Пътниците се изкачиха на отвъдната страна на дола. На малката пощенска станция в имението на Ченсфилд те влязоха в хана. „Веселият булдог“, поръчаха си по чаша бира и парче печено овнешко с лук. След като похапнаха, те запушиха лули и проседяха край масичката повече от два часа, докато не дочакаха третия си спътник, който, изглежда, беше изостанал някъде. Той беше беден старец с бели мустаци и разрошена брада. Подпираше се на груба черна тояга и едва си поемаше дъх. Подтикван от нетърпеливите си по-млади спътници, старецът похапна набързо, пожела на ханджията весели празници и уморено се затътри по-нататък след грубоватите си другари.
186
Ричард Бринсли Шеридан — автор на известната комедия „Училище за злоезичие“ и на други комедии, е заемал в края на XVIII век редица високи правителствени постове. Бил е избран за член на парламента. — Б. ав.