Скоро пътниците стигнаха до крайбрежните скали, които ограждаха малък залив. По стръмната извиваща се пътека те дойдоха до една къпалия. Край дъсчената стена имаше готова лодка, а в една вдлъбнатина между две скали се виждаха мачтите на малко корабче със спуснати платна. От тесния комин на корабната кухня излизаше дим: готвачът готвеше обяд на екипажа.
При все че във вида на тримата пешеходци нямаше нищо, което дори и отдалеч да напомня на рибари или моряци, те слязоха твърде уверено на заледения кей, седнаха в лодката и налегнаха веслата с такава сръчност, каквато рядко се среща у английските овчари или свинари.
Лодката се приближи до малката носова стълба, висяща на железни вериги. От нетърпеливо грубите обноски на двамата млади селяни към техния по-стар спътник не бе останало ни следа. Те държаха лодката край стълбата, докато старецът се изкачваше на палубата. Едър негър забърза насреща им, разтвори пред стареца вратата на капитанската каюта и започна да помага на госта да свали горната си дреха. В моряшкия кубрик се преобличаха и двамата млади селяни. Те захвърлиха шапките, куртките и обувките и приеха вид на същински моряци.
След половин час лодката отново се отправи към къпалнята. От борда на кораба тръгна към брега млад чиновник, облечен доста контешки, по последна дума на модата. Той скри веслата в къпалнята и се спусна почти бегом по бълтънския път. Един срещна екипаж го докара до рибарското предградие на Бълтън; тук чиновникът нае кеб и като потрепваше с измръзналите си нозе в дървената стена на екипажа, се отправи за странноприемницата „Бялата мечка“. Когато доложиха на прокурора за пристигането на посетителя, последва заповед чиновникът незабавно да бъде пуснат в кабинета.
Затворниците от ъгловата килия прекараха твърде неприятно денонощие. Безжалостният прокурор заповяда да ги тикнат в карцера, да поставят при тях караул и да ги приковат с вериги към масивните стенни пръстени. На следния ден преди залез слънце желязната врата се отвори. Шестима войници, тъмничният ковач и майор Древърс влязоха в карцера. Началникът на затвора беше в топло пътническо наметало, облечено върху мундира. След това пред затворниците се появи строгият кавалер дьо Креси. Той заговори с пленниците внушително и сурово:
— пригответе се за преместване в друг затвор. Предупреждавам, че при най-малък опит за бягство ще бъдете разстреляни на място.
След един час четиримата арестанти, които с мъка повдигаха окованите си нозе, бяха изведени на двора. Поставиха желязна стълбичка и им помогнаха един след друг да влязат в обкованата с железни обръчи затворническа кола. Четири силни белгийски коня бяха впрегнати в тежкия екипаж. Колата съпровождаха шестима конни конвоири от крепостния гарнизон.
Кавалер дьо Креси сам провери дали е сигурна заключалката на колата и даде знак за тръгване. Портите се отвориха. Майор Древърс на постал клепер187 препусна пред кортежа. Дьо Креси остана в ариергарда. Колата и кавалкадата, след като минаха през центъра на града, излязоха на извънградското шосе. Тук ги очакваха в дилижанса всички членове на кралската комисия, които се връщаха в Лондон, а също и бълтънският кмет Хю Бътлър и комендантът на гарнизона полковник Бартолд. Когато забеляза приближаващото шествие, милорд прокурорът се подаде през прозореца на каретата, за да се увери лично в сигурността на колата и конвоя. След това той се отпусна на седалищната възглавница, колелата и копитата затракаха, зад прозорците на дилижанса бавно се задвижиха заснежените дворчета на крайградските чифлици.
Тъй като няма по-скучно нещо на света от продължителното зимно пътуване с кола по служебно задължение, на това отгоре нощно време, и то точно пред Коледа, главата на мистър Холенщед започна да се накланя напред. Мистър Хю Бътлър сметна за необходимо да изтръгне височайшия си колега из състоянието на пътна дрямка и разтвори пътническото си сандъче. В ръцете на джентълмените се появиха чашки, по които бяха гравирани силуетите на катедралните кули на Бълтън. Въпреки клатушкането на екипажа чашчиците бяха благополучно напълнени. Питието се оказа грог, който още не бе изстинал. Милорд Холенщед предложи тост за бълтънското гостоприемство. По такъв начин първите мили на пътя джентълмените прекараха в скромни пътнически удоволствия.