— Е, капитан Брентли, вторият член от нашата „комисия“ ви е неизвестен. Нарича се Джеймс Колгрев. В цялото това предприятие отначало той ни оказа големи услуги като първокласен гравьор и калиграф, а след това се справи доста добре с ролята на мистър Бленърд. Преди шестнадесет години Колгрев беше моряк на капьора „Окриленият“, но когато през есента на 1779 година плених този кораб, бедният момък преживя силна уплаха и, както виждате, съвсем побеля. Външността на Колгрев толкова се измени, че дори Уудро Крейг и Джозеф Лорн, които познаваха добре по-рано Джеймс Колгрев лично, съвсем не заподозряха измамата.
— Но кажете, сеньор Бернардито, по какво чудо вие успяхте да ни се притечете на помощ?
— Това чудо се нарича яхтата „Толоса“. Капитан Брентли, познавате ли нашия кораб?
— Напомня ми потъналата яхта „Ели“, но като че ли е по-тежък и с по-висока кърма.
— Това е именно яхтата „Ели“, която моряците от „Окриленият“ извадиха от подводната плитчина и престроиха. Моите момчета я нарекоха „Толоса“ — това е името на моя пръв малък кораб. Екипажът на яхтата се състои от останките на предишния екипаж на „Окриленият“, който плених в 1779 година. Те сами изказаха желание да останат на острова, в нашата малка свободна колония „Буено Рио“. Вам е известно, капитан Брентли, че през последните години нашият крайцер, престроен от „Окриленият“ от време на време тревожеше спокойния сън на лорд-адмирала. При това аз самият ръководех сраженията, но винаги стоях в сянка.
Когато моите момчета закрепнаха и свикнаха с морето, аз ги пуснах на самостоятелен рейс, като им наредих: от всички кораби на Грели да щадят както дотогава само вашия бриг „Орион“. Антонио Чени тръгна на този рейс като старши артилерист, а Дик Милс — като щурман. А как завърши това плаване, вие знаете добре.
След като ги пуснах в морето, аз също се отправих на път; с товар злато, добито в находищата на нашия остров, заминах за Америка с яхтата „Толоса“, с цел да навестя във Филаделфия моя стар приятел Алфред Мърей. Той беше напуснал Синята долина. Постигна го горчиво разочарование по отношение на миролюбието и хуманността на американските колонисти: същата 1779 година, когато измамените индианци нападнаха селището в Синята долина, а след това пуснаха кротко пленниците си, като се убедиха с моя помощ в тяхната невинност, в индианските земи беше изпратен от Пенсилвания наказателният корпус на генерал Съливан. Индианските селища на една голяма територия бяха опожарени, царевичните посеви изгазени, ябълките изсечени, добитъкът унищожен… Тогава загинаха хиляди индианци. Може да се каже, че беше унищожено цялото племе на ирокезите. Всичко това беше извършено тъй безчовечно, че потресеният Мърей не можеше да остане в основаното някога от него селище и се пресели със семейството си във Филаделфия. Там той се сдоби с нови приятели, мистър Джеферсън и мистър Франклин, знаменития учен. С тях той възобнови някои свои научни занимания, които е бил започнал още на младини, когато живеел в Индия. Мистър Мърей стана член на конгреса и страстен аболиционист188. Той можеше още много нещо да направи, но силите му изневериха. Беше умрял един месец преди моето пристигане. Множеството народ, следващ ковчега му, нагледно показа колко голяма любов си беше спечелил в сърцата на обикновените хора; самият президент на Съединените щати Джордж Вашингтон изказал съжаление за смъртта на такъв голям обществен деец. Ето така стана, че във Филаделфия намерих само мисис Емили и децата й, както и семейство Уент, което също беше напуснало Синята долина. След смъртта на Мърей мистър Уент затъгува по морето и сега мисис Мери Уент го очаква да се върне от плаването: мистър Уент имаше намерение да си потърси щастието при златните находища на нашия остров.
Но не само с мистър Уент се върнах аз на острова от Филаделфия. Вдовицата на мистър Алфред Мърей, лейди Емили, пусна с мен сина си Реджиналд. Позволете ми да ви представя моя старши офицер „кавалер дьо Креси“ под истинското му име. Мистър Брентли, пред вас е Реджиналд Мърей, синът на Алфред Мърей. Погледнете този кавалер, капитане, и ще ми повярвате, че клетата мисис Емили не се раздели твърде охотно с Реджи, оставяйки го под опеката на стария скитник Бернардито. Но Реджиналд много настояваше. Той знае историята на своя баща и гори от желание да влезе в решителна схватка с Леопарда, за да измие позора от предишното бащино име, опетнено от дръзкия самозванец.
188
аболиционист — привърженик на освобождението на негрите от робство в Америка. — Б. ав.