Служителят в домашната църква на граф д’Еляно, Луиджи Гринели, също се приближи, за да получи благословия.
— Брат Луиджи — каза човекът с плаща, — земи този плик. С него ще заминеш за Англия, без да губиш нито час. През нощта заминава кораб за Тулон. Ти трябва да успееш да го вземеш.
— Свети отче, готов съм да тръгна.
— От Тулон ще отскочиш в Марсилия и ще вземеш нашия постоянен водач Жак Перше. Той ще те придружи до Кале. Ще се прехвърлиш през Ламанш и ще отидеш в Бълтън. Този плик предай на отец Бенедикт и ми донеси неговия отговор. Забрави по пътя умората и почивката: на разположение имаш само един месец. Днес е четвърти февруари. След месец ти трябва да ми донесеш тук, в Ливорно, отговора на патер Морсини.
— Но, монсеньор, във Франция бушува революция, пътищата са несигурни… Възможни са задръжки, забавяния… Пътят е много дълъг. Страхувам се, че е невъзможно да се върна за един месец.
Челото на йезуита Фулвио ди Грачиолани се намръщи.
— Брат Луиджи, за един войник на ордена няма нищо не възможно!
2
Двуетажният дом на Олдпорт скуеър, заобиколен от вековните липи на просторната градина, беше построен от енориашите на бълтънската катедрала за своя духовен глава.
…Една навъсена вечер към края на февруари епископ Редлинг си почиваше в кабинета след изморителната катедрална проповед. Той беше трогнал сърцата на паството с дълбоко проникновеното тълкуване причините за гибелните безредици във Франция, където грешният народ разтърсва основите на кралската власт, дадена му от господа. Епископската проповед виждаше корените на тези явления в това, че дяволът, врагът человечески, беше успял да посее семена на безбожие, от които израсна отровният злак на френското революционно свободолюбие…
Фенерите и луната твърде оскъдно осветяваха безлюдния Олдпорт скуеър с неговите големи кестени; навън беше мразовито и прелитаха редки, сухи снежинки.
Поглеждайки през прозореца, епископът видя портшез189, носен от двама носачи със сукнени капи и изтъркани мъхнати куртки. От това старомодно превозно средство обикновено се ползуваха в Бълтън престарели лейди, смешни възрастни франтове, духовни особи и джентълмени, сковани от подагра. Портшезът спря пред входа на сградата. След няколко минути секретарят на епископа подаде в кабинета лисичата си муцунка:
— Ваше преосвещенство, угодно ли ви е да приемете отец Бенедикт Морсини?
Въпросът беше в състояние да озадачи всеки енориаш на бълтънската катедрала, от детинство приучен да вижда в „проклетите паписти“ свои религиозни врагове и особено да ненавижда католическото монашество.
Ниската прегърбена фигура на отец Бенедикт изникна на прага на кабинета. За разлика от цъфтящото здраве на епископа католическият монах беше сух, бледен и сякаш незабележим в стаята. В черните му очи просветваше неспокоен блясък. Но гласът му, рядко благ и тих, галеше слуха и успокояваше душата. В изповедалния полумрак този глас въздействуваше очароващо върху каещите се.
Притежателят на кадифените гласови струни се разположи в креслото. Епископът го гледаше очаквателно, със затаено безпокойство.
— Ваше преосвещенство, при вас ме доведе неотложна работа, която еднакво засяга и моите, и вашите интереси. Разрешете да се осведомя, известен ли ви е мистър Александър Кремпфлоу?
— Собственикът на бълтънския хотел „Бялата мечка“ ли? Той е един от почетните енориаши на катедралата. Вярно е, че този мъж едва ли би могъл да се нарече праведен, без да се прегрешава против истината, но неговите услуги са благодетелни за спокойствието на всички добри граждани.
— Извинете, известно ли е на ваше преосвещенство какви са отношенията между този мистър Кремпфлоу и… интересуващото ни лице?
Епископът счете за благоразумно да отговори предпазливо:
— Доколкото ми е известно, граф Ченсфилд покровителствуваше покойния мистър Крейг. Разбира се, това покровителство се разпростира и върху неговия съдружник.
— Впрочем аз току що получих съобщение от светия отец Фулвио ди Грачиолани, че този Кремпфлоу, който понастоящем се намира в Италия, вече половин година издирва следите на синьор Джакомо Мола.
Лицето на епископа изрази учудване.
— Каква странна новина! А кой е възложил на мистър Кремпфлоу тези издирвания?