Приемайки парите, мисис Чейзуик пророни две сълзи на умиление. Тези капки се стекоха от двете страни на острия й нос и оросиха дара на светия отец.
Когато трогнатата дама патронка си отиде, отец Бенедикт разряза плика с тънко ножче и прочете писмото на патер Фулвио ди Грачиолани. Като се мръщеше и изтриваше челото си, патерът наблюдаваше как писмото и пликът с печатите се превърнаха на пепел върху въглените в камината. После той седна на масата, обряза с ножичка върховете на две гъши пера, придърпа към себе си червения восък, пясъчницата, шишенцето с мастило и написа писмо След това загря червения восък върху пламъка на свещта, запечата плика с пръстена с ахатовото печатче, сложи писмото в жълтата чанта, от която извади пачката с банкноти, и скри поотделно парите и чантата с писмото в широките си джобове.
Една бабичка с черен шал и дълго вехто палто унило се влачеше към Олдпорт скуеър зад тъмната фасада на бълтънската катедрала с нейните две островърхи кули. Безлюдният скуеър беше осветен по ъглите от четирите фенера. Един констебъл бавно се разхождаше по площада и скуеър а и неодобрително поглеждаше късните минувачи. Бедната бабичка, изглежда, беше изминала дълъг път пеша, защото се отпусна с въздишка на втората пейка отдясно на входа и скръбно си пое дъх.
От високите катедрални кули се разнесоха десет камбанни удара и по пътечката на скуеър а се показа фигурата на католически монах с черно расо. Констебълът наблюдаваше равнодушно как монахът, минавайки край скамейката с бабичката, хвърли поглед върху приведените й от мъките и годините рамене. Монахът състрадателно поклати глава: чуждото страдание очевидно никога не го оставяше равнодушен.
Констебълът пресече скуеър а и вече се отдалечаваше, та до ушите му не достигна беззвучният шепот на думите, произнесени от монаха:
— In nomini Jesu!
— Amen!193 — полъхна отговор.
Бабичката още по-ниско сведе лице и притисна към очите си кърпичка. Монахът видя сноп бели коси, които се подаваха изпод тъмния шал, и синкаво петно над лявата вежда — леда от старо изгаряне…
— Дъще моя — произнесе монахът по-високо и нотки на християнско съчувствие звучеха в мелодичния, гръден глас — земи тази малка кесийка. В нея няма много, но може би тези грошове ще ти помогнат в твоята горка сиромашия. В часове на скръб и отчаяние винаги се обръщай към господа.
Бабичката се свлече от пейката на колене и целуна ръката на монаха. Той й връчи жълтата чанта, състрадателно я помилва по раменете, помогна й да заеме прежното си място на пейката, въздъхна и продължи По-нататък по своя, път, като остави жената в скуеър а. Когато патерът мина покрай констебъла, който отдалеч наблюдаваше тази сцена, и го погледна право в лицето с благи очи, полицаят се поклони на свещенослужителя и промърмори трогнато:
— акар че сте, казвам го не за да ви обидя, папист, но направихте едно добро дело, сър. От това човек може дори да се просълзи.
Констебълът погледна към бабичката и се учуди на пъргавината, с която възрадваната жена, притискайки към гърдите си неочаквания подарък, скочи от пейката, пресече площада и се скри зад ъгъла на катедралата.
2
В единадесет часа вечерта, когато юридическата кантора на Гарденрод се огради от външния свят със заключалките, капаците на прозорците и непроницаемия мрак, в задната стая на къщата си почиваха пред шахматната дъска Рангор Маджарами и неговият стар слуга. В момента, когато младият юрист обяви шах, някой почука по спуснатите капаци. Играчите се спогледаха. Слугата наметна дълга шуба, обшита с кожени ивици вместо ширити, и тръгна към задната вратичка.
— Кой е там? — запита слугата.
Раздразнен глас отвърна:
— Калфата на шивача Мейсън. Господарят моли да заплатите дълга си днес, защото утре сутрин трябва да плати данъка.
— Капитане, май че е гласът на Джордж Бингъл — прошепна мистър Маджарами на ухото на своя слуга.
Вратата се открехна и една тъмна фигура се заизкачва по стъпалата на стълбата, като пъшкаше и кашляше.
— Напразно безпокоите господата в този късен час — високо каза слугата в тъмното. — ладите господари си почиват. Мейсън би могъл да бъде по-вежлив…
Когато вратата на задния вход отново се оказа заключена с всички онези брави и резета, които бяха гордостта на фрау Таубе, влезлият запита шепнешком слугата:
— Има ли на борда чужди хора, капитане?