1
Последния неделен ден на октомври, на разсъмване, палубата на „Орион“ беше пълна с хора; нито един моряк не остана в кубрика79, нито един пасажер — каютите: като очерта заради насрещните ветрове доста сложен зигзаг в екваториалните води, бригът се приближи най-сетне до протока, който отделяше остров Фернандо По от крайбрежието на Гвинея.
Обвито в прозрачна мъгла, слънцето се издигаше иззад виолетовите далнини на африканския материк. През омарата на изпаренията едва прозираше на изток конусообразният връх на вулкана Камерун, обкръжен от планински вериги. Дори без далекоглед можеше да се види африканското крайбрежие с неговите своеобразни червеникави скали и ярката зеленина на тропическите гори. Отляво по курса на кораба бавно израстваха очертанията на планинския остров Фернандо По. Корабът се придвижваше напред все по-предпазливо…
Когато пяната на вълните заискри в утринните лъчи, „Орион“ наближи острова при залива Санта Изабела, под склоновете на високата планина със същото име.
Капитан Брентли имаше заповед да хвърли тук котва. На брега на залива, сред богатата зеленина на кокосовите палми, се гушеха няколко къщички в европейски стил, които принадлежаха на португалската търговска фактория80 и на някакви забравени мисионерски семейства. Главите и родоначалниците на тези семейства — португалски католически мисионери и английски баптисти — се бяха преселили тук още през миналото столетие и отрязани от родината с хиляди мили океан, скоро бяха съвсем забравени както от църквата, така и от търговските компании. Тези мисионери отдавна вече почиваха в мъничкото християнско гробище в подножието на Пико ди Санта Изабела, а потомците им се бяха смесили с островните туземци, отглеждаха маниока, маис и банани, пиеха палмово вино, търгуваха с островитяните и по традиция, останала от бащите им, проповядваха християнството, впрочем без особен успех…
Господарят на „Орион“ се вглеждаше напрегнато от капитанското мостче в морската далнина. Той улавяше в далекогледа всяка извивка на островния бряг, но, изглежда, остана недоволен от наблюденията си, намръщи се, сърдито сви тръбата и рязко заповяда на Брентли да побърза.
Екипажът свиваше платната, още влажни от нощната роса. Веригата на носовата котва с грохот пробяга през клюза. След минута и кърмовата котва плесна и потъна в зеленикавата морска вода, прозрачна до каменистото дъно.
Внезапно в далечината, сред струпаните крайбрежни скали и канари, се появи нещо като Мъничка топка памук. Изплашвайки птиците, над водата проехтя и отекна в гористите планини топовен изстрел. Грели и Брентли насочиха към дима от изстрела своите далекогледи и едва сега можаха да различат в далечината малка шхуна, умело скрита сред скалите. Над шхуната се развя знаме; капитан Брентли се вгледа по-внимателно в очертанията на далечния морски съд… и поздрави собственика на „Орион“ с щастливата среща: само на няколко мили пред тях се намираше друг кораб на компанията — шхуната „Глория“.
От „Орион“ гръмна ответен изстрел. На гротмачтата на брига в знак на поздрав затрепка личният вимпел на собственика. Капитан Брентли и Уент се отправиха за брега, към най-близката постройка, до която стърчеше прът за знаме и се разхождаше бос дрипльо със сламена шапка и пушка на рамо.
Грели, Патерсън, Макрайл и Лорн седнаха в капитанската каюта на „Орион“ и с нетърпение очакваха пристигането на капитана на „Глория“.
В това време на палубата на „Орион“ излезе Дороти Чени, повела за ръка малкия наследник на Ченсфилд. Вкопчило се за ръката и полата на майка си, пристъпвайки неуверено със здравите си дебели крачета, детенцето прекрачи прага и заситни по нагретите дъски на палубния под. Майката изнесе на палубата плетено кресло за себе си и мечето — играчка на Чарли. Но наоколо ставаха твърде интересни неща, за да се забавлява малкият с обикновените си играчки! Кадифеното мече с протрити лапи остана да лежи самотно на палубата, а Чарли като омагьосан гледаше във водата.
Към брига вече бяха успели да доплуват две лодки с туземци. В лодките лежаха камари от грамадни морски раковини, коралови мъниста и гердани, щраусови пера, „триони“ и „мечове“, въоръжавали някога главите на опасни хищни риби, кокосови орехи, малки слонови бивници, златисти ананаси и пъпеши, банани и фурми. Подвиквайки неразбираеми гърлени думи, голите чернокожи предлагаха своите стоки на пасажерите на брига.
Туземната ладия, управлявана от един гребец, беше стигнала вече до кърмовата стълба на кораба. Доротея доведе детенцето до стълбата. Едрият туземец с къдрави коси, събрани на тила в сноп, поддържан от гребен, направен от рибя кост, започна да й подава от лодката сочни плодове.
80
фактория — търговски пункт в колониите за изкупуване на произведени от туземците стоки. — Б. пр.