Хората вече разбиваха вратите на цеховете. Звънтяха изпочупените стъкла, падаше мазилката, трещяха вратите. Дочуха се удари по метал и пукот на разкъсваните платна, още обтегнати по рамките на становете. Машини, сандъци, врати, дори пейки и столчета — всичко се разлетя под ударите на чуковете.
В това време мургавият човек, който беше отворил портата, ловко се изкачи на тавана на шаячния цех и навеждайки се над камара парцали, запали огън. Скоро от прозорците на тавана заизлизаха червени огнени езици и лютив черен дим.
В този миг чифт разпенени пръхтящи коне вкараха през портата лек жълт кабриолет. Без да дочака кочияша да стегне юздите и да спре колата, пътуващият в нея скочи на земята. Пред погледа му застанаха изплашените писари, притиснали се до стената на канцеларията, и обзетите от ярост жени и деца в двора.
— Норуард! Управителят! Смърт, смърт за него — уха се викове.
По управителя полетяха камъни.
Съобразявайки, че пред себе си има само тези слаби противници, Норуард се спусна с шпага сред тълпата и като нанасяше надясно и наляво свистящи удари по главите, се вмъкна през вратата в тухлената пристройка на предачния цех, откъдето долитаха трясъците на чупените машини. Тук сурови, мълчаливи мъже удряха с чукове по лостовете и мотовилките на предачните машини. Като ги видя, Норуард започна да отстъпва към вратата. Пред него израсна фигурата на дългокосия проповедник. Управителят извади пищова си… Работниците се изстъпиха напред, прикривайки своя водач. На един дюйм от главата на Норуард профуча брадва. Управителят пронизително запищя и на четири крака, с маймунска ловкост, изскочи от пристройката.
Намерил се отново на двора, той видя тълпата жени, които излизаха тичешком из шаячния цех, обхванат вече от пламъци. До него гореше въжарският завод. Трите конни впряга на пожарната команда се втурнаха през разтворените врати, като газеха и събаряха срещнатите, а зад оградата вече засвяткаха щиковете и мундирите на кралските драгуни. Войниците обкръжиха целия район и ловяха разбягалите се работници. Норуард ги обсипваше с псувни и проклятия.
В дъното на двора край бояджийницата една група от най-непримиримите разрушители още продължаваше да размахва чукове. Офицерът ги забеляза и изкомандува на стрелците си. Щракнаха ударниците. Изтрещя залп. Снегът почервеня от кръв. Жени нададоха отчаяни викове, някой изстена… Войниците пълнеха отново пушките си. Неколцина драгуни се спуснаха да преследват последната група работници; отбранявайки се с ловджийски пушки, те се отдръпваха към реката. Техният водач им показа С ръка шлепа при кея. Десет дванадесет души се спуснаха натам и се хвърлиха от шлепа в ледената вода. След тях се раздаде втори пушечен залп, но бегълците бяха достигнали отвъдния бряг и се скриха в мрака на нощта.
На двора се валяха части от изпочупени машини, лостове, брадви, ловджийски пушки, шапки, късове от конопено платно, тлееща прежда. Високо стенеха ранените. Драгуните подкараха към портата начумерена тълпа арестувани — поред неумолимия кралски закон92 тези хора ги очакваше бесилка… Мургавият мъж, който бе успял да подпали няколко от постройките на „Бълтънска манифактура“, чу първия залп, когато седеше под покрива на бояджийския цех. Време беше и за него да помисли за спасение! Той бързо смъкна от себе си тлеещата куртка и престилката на занаятчия. Под тях се оказа празнична камизола, пристегната с колан със скъп испански кинжал и тежък пищов. Из пазвата си той извади кадифена баретка и прикри с нея своите къдрави коси, а на лявата си ръка надяна оловен бокс.
Констебълът вече се изкачваше на тавана, където занаятчията току що бе завършил своето преобразяване в елегантен джентълмен. Тримата му помощници стояха долу под подвижната стълба.
Полицейският едва бе успял да се вмъкне приведен в тъмнината под покрива и преоблеченият мъж го удари с дръжката на пищова. Тялото на полицейския се просна неподвижно на пода на тавана. Човекът с камизолата се подаде през прозореца.
— Бързайте насам — никна той надолу, — тук се крие още някой!
Тримата полицаи забързаха нагоре по стълбата. Щом последният от тях се качи, човекът с камизолата скочи долу и след като отмахна стълбата, отиде право при Норуард.
— Сър — посочи той с пищова си към тавана, който беше напуснал, — изпратете насам войници. Там още се крият тези разбойници.
Докато Норуард се разпореждаше, непознатият спокойно излезе през портата, разбута властно веригата от войници и чак на улицата се обърна. Войниците обстрелваха залпово таванския прозорец …
92
Кралският закон от 1769 година е наказвал със смърт разрушителите на цехове и машини. — Б. ав.