Непознатият свърна в напречната улица и забеляза в двора на една къща няколко оседлани коня под охраната на един войник. Беглецът се приближи до стълба, за който бяха привързани конете, и рязко заповяда на войника да му доведе неговия кон.
— Вашия кон ли? Вие грешите, аз не ви познавам, ваша милост!
В следния миг войникът лежеше на земята, повален от удара на бокса. Непознатият си избра кон, пристегна отпуснатия колан и сложи юзда на коня. След като излезе на тъмната странична улица, той погна коня в галоп и препуска няколко мили до странноприемницата „Бялата мечка“. На двора непознатият предаде коня си като някакъв знатен пътешественик, но не влезе в странноприемницата, а продължи пътя си пеша и стигна до противоположния край на града. Той почука на прозореца на първия етаж на една голяма тухлена къща на Чарджънт стрийт.
— Вие ли сте, мистър Ханслоу? — запита женски глас. — О, с каква красива камизола сте днес!
— Кажете, мисис Бингъл, кога се връща от училище вашият Томас?
— Иде си в събота по пладне, а в понеделник сутринта пак отива в пансиона на мистър Чейзуик за цяла седмица. Утре е събота, ще си дойде. Защо ви е дотрябвал, сър?
— Искам да му възложа една поръчка. Моля ви да го пуснете утре с мене за цял ден. А ако утре заран дойде един старец, моля ви, разбудете ме!
4
Наемателят на мисис Бингъл не беше спал и три часа, когато посред нощ се почука на външната врата.
Мистър Ханслоу, изглежда, беше свикнал да спи леко като горски звяр, той веднага скочи от леглото и се облече в тъмнината с необикновена бързина. Само че вместо елегантната камизола облече износен, избелял и закърпен костюм на вехтошар и бързешком уви с парцал лявата си ръка.
— Събудете се, мистър Ханслоу! — извика хазайката му с не особено доволен тон. — старецът, когото очаквахте, вече дойде… Сега е пет часът сутринта — добави укорно тя.
— Не, мен ти не си очаквал, Ханслоу! — произнесе вече в стаята на наемателя нечий пресипнал глас. Влезлият затвори вратата и тежко се отпусна на стола — ай светлина, мистър Ханслоу, пък донеси ми нещо да хапна и да се преоблека.
— Как, вие ли сте, Меджерсън? — чуди се домакинът. Той запали свещ и я постави на масата. — Бива си го видът ви! Как сте се промъкнали по улиците незабелязано? Не ви ли преследват?
— Да. Аз, разбира се, не би трябвало да идвам при тебе, Ханслоу, но измамих копоите; мисля, че нямам опашка подире си. Съмва се и не можех да остана по-дълго на улицата в това облекло. Освен това съм гладен и страшно премръзнах.
Домакинът постави пред госта Струвая със студено овнешко и му наля от едно плоско шише чаша тоди93. Тенджерата с гореща вода за това питие той измъкна от полузагасналата камина. Гостът лакомо започна да яде.
Пред хазаина на стаята седеше изнемощял, сух старец с дълги посивели коси, падащи на раменете. Хлътналите му бузи бяха покрити с дълбоки бръчки, две резки бразди се спущаха от носа към брадата. Очните кухини на Меджерсън бяха необикновено дълбоки й в суровия поглед, пламтящ изпод гъстите му надвиснали вежди, прозираше непреклонната решителност на борец.
— Къде се скрихте вчера, Меджерсън? Видях ви как преплавахте рекичката с момчетата.
— Благодарение на бога с едното дело свършихме! Ти, Ханслоу, добре ни помогна вчера да се разправим с извергите: проклетите машини са предадени на огъня и сега на честните труженици ще стане по-леко. Хората спокойно ще се трудят в лоното на семейството си или в общи цехове; своите изделия, плодове на сръчен занаят, те ще могат да продават по предишните цени; малките деца на тружениците отново ще се отдадат на детски забави и игри, защото бащите и майките ще могат сами да хранят децата, а не да ги продават на безбожните фабриканти… В Бълтън замлъкна шумът на машините, значи, в Бълтън ще пресъхнат детските сълзи! Вчера ти извърши едно добро дело, приятелю Ханслоу. Бог ще те възнагради за помощта на бедняците. Кажи, искаш ли да ни помагаш и занапред?
— Как, нима вие, Меджерсън, имате намерение да останете тук, в Бълтън? Това е твърде опасно. Ако ви хванат …
— …още веднъж ще ме осъдят на смърт, това ли искаш да кажеш? Моята съдба е да се боря със злото и да защищавам онеправданите. В името на това добро дело аз ще приема друг облик, какъвто ми подскаже разумът, и отново ще запаша меча господен, ще се сражавам с мъчителите народни. Амин!
Суровият фанатизъм на Меджерсън, непреклонната му воля и страстната ненавист, които прозвучаха в думите му, поразиха мистър Ханслоу. Той гледаше събеседника си с уважение.
— Откъде сте родом, Меджерсън, и отдавна ли водите тази ваша… война срещу злото? — тихо запита той.
93
тоди — Шотландско питие: ракия, подсладена със захар и разредена с гореща вода. — Б. ав.