— Ето тези банички струват по три пенса. Седнете тука на дънерчето и опитайте баничките. Как се казвате и какво работите в корабостроителницата?
— Казвам се Джордж Бингъл. Работя като чертожник в канцеларията.
— Познах те, Джордж, по приликата е брат ти — като сниши глас, рече продавачът. Чуй какво ще ти кажа: у вас се случи нещастие.
Юношата трепна и баничката падна от ръцете му.
— Не се плаши, майка ти и брат ти са здрави. У тях живееше един наемател на име Ханслоу. Снощи дошла полиция, претърсила цялата къта и изплашила майка ти. Сега из целия град търсят вашия квартирант.
— А какъв е този Ханслоу?
Продавачът се наведе към ухото на момчето:
— Той е приятел на твоя брат Том и се крие от полицията, защото е… син на свободата, разбра ли?
— Ханслоу — син на свободата? Заедно с лудитите ли е?
— Позна! Ханслоу изцяло се е доверил на Том и Том иска да му помогне да избяга от Бълтън…
— Слушайте, а къде е сега Ханслоу?
— Скрил се е. Вчера ха-ха да го хванат. Търсят го и засега трябва да изчезне от Бълтън за един месец. Но той непременно ще се върне.
— А как да му се помогне?
— Помогни му тайно да се види с Том и никому не казвай за нашия разговор.
— Какво да предам на Том?
— Кажи му след четири седмици, четвъртъка в навечерието на първи март, да дойде тук, ето в тази градина зад къщичката, към единадесет дванадесет часа вечерта. Ханслоу ще се срещне с него.
— Добре! Давам дума! Още днес ще предам това на Том и никому няма да кажа нито думица.
Беше вече неделя по пладне, когато съседът на полковник Хауерстън се размърда в стаята си. Без да бърза, мнимият мистър Стейбълд завърши своя тоалет и излезе от странноприемницата. Той вървеше бавно и четеше табелите и афишите като човек, който съвсем няма защо да бърза. В ръцете си държеше последния брой на „Монитор“. От пресечката на улиците Свети Яков и Гарденрод започваше малко булевардче. Меджерсън седна на една пейка и разгърна вестника. Той видя, че човекът със сиво наметало, който беше вървял след него още от странноприемницата по другата страна на улицата, се обърна и започна да гледа нещо в един прозорец.
„Шотландският клерк“ тръгна надолу по булеварда, като ускори крачките си. Сивото наметало също по-бързо се замярка сред тълпата. Неочаквано старецът свърна в един познат нему проходен двор, излезе на Гарденрод и като се убеди, че е измамил наблюдателя, се приближи до стълба за афиши, направен във формата на гъба с конусообразна шапчица. Той го заобиколи и намери афиша на местния цирк. В левия горен ъгъл на този афиш със син молив бяха изписани няколко знаци и цифри.
С тези йероглифи Фернандо известяваше на своя съратник за голямата опасност. Те означаваха, че Меджерсън е разкрит, под наблюдение е и трябва, без да губи нито час, да се спасява с бягство.
Водачът на лудитите повика кеб и с най-голямата скорост, на която беше способна файтонджийската кранта, се понесе по безлюдните улички. Той спря кабриолета пред вратата на някаква къща, пресече двора, прехвърли се през оградата и излезе на друга улица. След като се убеди съвсем, че наблюдателят е изостанал, старецът отново нае файтон и се отправи към покрайнините на града, откъдето започваше извънградското шосе. Той стигна пеша до последните къщички край брега. Пред една къща беше просната да се суши рибарска мрежа. Това беше таен знак, от който Меджерсън разбра, че тук, в последното и най-старателно укрито убежище на братята, всичко е благополучно. Това място Меджерсън пазеше за в случай на крайна опасност.
Старият рибар ирландец посрещна Меджерсън в задния двор. Мълчаливо те си стиснаха ръцете и рибарят придружи гостенина в едно малко килерче зад печката, толкова незабележимо, че дори и при най-внимателен обиск би било много трудно да се открие това скривалище.
Тук Меджерсън прегледа джобовете си и провери на място ли са парите и документите му. След като се убеди, че напускайки странноприемницата, не беше оставил в стаята нищо ценно и важно, Меджерсън се сви в своята тъмна дупка и спа до залез слънце. Вечерта той чу гласове в къщата. Синът на хазаина, як мъжага на около двадесет и три години, беше се завърнал от града. Двамата рибари и старицата, мълчалива като своя съпруг, повикаха Меджерсън да вечеря. Капаците на прозорците бяха затворени. На простата небоядисана маса гореше свещ и бяха поставени паници с варен боб и свинско месо.
Меджерсън замоли стареца да донесе скритите припаси. Ирландецът вдигна една дъска от пода в ъгъла и извади изпод нея плосък, доста тежък сандък.
— Отнеси това в градинката край пристанището и го скрий в уговореното скривалище. Когато Ханслоу се върне, ще намери там този сандък; той ще му окаже добра услуга. Подарък от нас заради помощта. А аз ще трябва засега да се прехвърля в Ирландия, в Белфаст. Там ще ме скрият вашите „дъбови сърца“97.
97
„Дъбови сърца“ — една от тайните революционни организации през XVIII век в Ирландия. — Б. ав.