Късно през нощта, когато над морето се спусна мъгла, от брега се откъсна една малка рибарска гемия. Под сгънатата на кърмата мрежа и най-внимателното око не би могло да различи човек. Управлявана от стария рибар и сина му, гемията се насочи към бреговете на Ирландия.
6
В навечерието на първи март, когато всички ученици от пансиона на мистър Чейзуик вече лежаха в креватите си, Томас Бингъл, завит презглава с одеялото и затаил дъх, очакваше нощната проверка. Спалнята, където спяха момчетата, се намираше на втория етаж.
В единадесет часа вечерта се раздадоха стъпки по скърцащата стълба. В спалнята влезе мисис Чейзуик, суха дългоноса особа с плоска гръд. Очилата й с тънки стоманени рамки сякаш всеки момент щяха да се хлъзнат от заостреното връхче на носа. В ръката си държеше свещ с книжен абажур. Тя мина по пътеката между осемнадесетте кревата, докосна две три свити под одеялата фигури, постоя до вратата и се прибра в долните стаи. Там до двете класни помещения беше квартирата на мистър Чейзуик.
Едва стъпките на мисис, която внушаваше на учениците по-голям страх от самия педагог, затихнаха в дъното на къщата, Томас Бингъл бързо навлече под одеялото дрехите си.
Момчето се промъкна по вълнени чорапи, с обувки в ръка по скърцащите стъпала на стълбата и разклатените подови дъски на долния коридор.
Долу Томас клекна пред вратата на килерчето, където се пазеха горните дрехи на учениците. Той пъхна в ключалката малка кукичка, свита от желязна тел, и с този инструмент отвори вратата. Намери куртката си, подплатена с памук, и като нахлупи шапката си с пристегнати наушници, дойде до вратата за кухнята. Томас можеше да излезе навън само през стаята на мисис Чейзуик или през кухнята. В тесния кухненски килер спеше готвачката, а до изхода при задната вратичка живееше в отделна пристройка пазачът.
Момчето премина тъмната кухня на пръсти и напипа в коридора резето на вратата. Вратата скръцна и Томас Бингъл се намери на двора. Часовникът на катедралата отзвъня в далечината на два пъти своята мелодия, след това камбаната удари веднъж: отбеляза единадесет и половина. На двора момчето се обу. Озъртайки се към прозорчето на пазача, то изскочи от вратичката и бегом се спусна през задните дворове и криволичещите улички към корабостроителницата.
В доковете беше тъмно, но покрай дългия стобор, на отдалечените един от друг стълбове, горяха фенери, които осветяваха горния край на дъсчената ограда с набучени железни шипове. По ъглите на стобора стояха часови. Край вратата се разхождаше пазач. Патрул от четирима войници със старинни алебарди излезе от вратата и се отправи на обиколка, като осветяваше топящия се сняг с ръчен фенер, защитен от вятъра с тенекиено щитче.
В тъмната градинка на една от най-близките до корабостроителницата къщи Матю Ханслоу очакваше своя приятел.
— Ти дойде, Том! Юнак! Бях почнал да се безпокоя… Днес ти ми трябваш по една важна работа!
— Какво трябва да направя, дядо Матю?
— Не бързай. Ще почакаме, докато патрулните се върнат от обиколката. Сега ще ти обясня нашата задача… Я ми кажи, ти добре ли познаваш това място?
— Как да не го познавам! Зад този стобор са доковете на мистър Патерсън… Ето я там стряхата на ковачницата, редом с нея — каците със смола, по-нататък — клада с инструментите, а зад него платформите, върху които са поставени корабите ч.
— Том, а знаеш ли за кого Патерсън строи тези кораби?
— За сър Фредрик Райланд… Той е главният клиент. Джордж казва, че с корабите ще пренасят роби в Америка.
— Да, тези кораби ще донесат много зло на света… Те са нужни на Патерсън и Райланд за пиратство, за търговия с живи човешки души… Фредрик Райланд, ченсфилдският паяк, е моят най-зъл враг, но той е враг и на всички обикновени добри хора… Ти по-добре от мене знаеш, Том, колко от тях са загинали в тази корабостроителница! Помниш ли клетия Майк, когото смазаха, когато спускаха „Окриленият“? А колко сакати като безпръстия Паткинс изхвърли на улицата мистър Патерсън! Колко бедни дечица като теб страдат в тази проклета корабостроителница!… Том, аз имам намерение да я запаля, да я запаля и всичко да отиде по дяволите, както „Бълтънската манифактура“!… Искаш ли да ми помогнеш?
— Да!
— Виждаш ли този сандък? Доста е тежък. В него има часовников механизъм със зъбчат затвор98 и… мощен заряд. Трябва да се промъкнеш в корабостроителницата и да скриеш нашия армаган под дъното на кораба, който се строи в средния док. До него ще сложиш ето тази бутилка… След това прикриваш сандъка и бутилката с талаш и стърготини, мушкаш под тях ръката си и завърташ ей това лостче на сандъка. Ако там започне да трака като часовник, бягай по-скоро тук, при мен. Ако не затрака, заклати сандъка, само че леко… Кажи ми, в училището никой ли не те забеляза, когато излезе?
98
зъбчат затвор — вид пищовен и пушечен затвор; действувал е по принципа на съвременните запалки. Бил е в обща употреба през XVII век. Можел е да се използува като „адска машина“ — Б. ав.