След престоя на остров Фернандо По господарят на „Орион“ смени Джефри Макрайл и сам дежуреше на мостчето. На мястото на заминалия Джозеф Лорн Грели назначи някакъв италианец, Джовани Карачиола, взет на брига като втори щурман. Уудро Крейг беше препоръчал на корабовладелеца този широкоплещест, приказлив субект като „надежден и ловък момък“. Двама моряци винаги се намираха близо до Грели. Единият от тях беше Енрико Рой, разпуснат субект, който на брига не се боеше от никого другиго освен от Грели. Другият, мълчаливият и муден датчанин Оге Йензен, се открояваше сред екипажа с атлетическото си телосложение, изключителна физическа сила и тъпа изпълнителност. Веднъж марсовият моряк Дик Милс замахна срещу Йензен с един железен прът, половин дюйм дебел. Датчанинът изтръгна пръта от ръцете му, злобно го преви, свърза го на двоен възел и го запрати в краката на Милс. Когато боцманът показа този възел на пасажерите на „Орион“, никой не искаше да повярва, че е завързан от човешка ръка.
Грели знаеше, че този великан е убил в родината си при сбиване четирима души наведнъж и е избягал от правосъдието. Освен нож Оге носеше със себе си една гиричка на желязно синджирче. В неговите ръце това оръжие беше по-страшно от шпага. Такава беше свитата на господаря на „Орион“.
…Легнал в тясното си корабно легло, мистър Томпсън младши гледаше през илюминатора разпенената вода. По стъклото пълзяха дъждовни капки; когато гребените на вълните се стоварваха връз борда, водата заливаше илюминатора и в каютата за миг ставаше още по-тъмно. Отегчително скърцаха дъските на преградните стени. От каюткомпанията достигаха гласове.
Адвокатът чу как слезлият от мостчето Грели се обърна към доктор Грейсуел:
— Я гледай! Вашите приготовления за празника са просто великолепни! Остава само да се наредят подаръците.
— Вашият наследник вече ме попита какво те му донесе Санта Клаус99.
— Целият екипаж се нуждае от почивка и може би от едно малко развлечение — каза Грели нарочно високо. — хората са изморени. Рейсът е труден.
— А кога ще достигнем целта на плаването?
— Според пресмятанията на Брентли около Нова година. Коледа ще отпразнуваме утре в открито море, а новата 1773 година ще посрещнем навярно вече на острова.
Коледа! Гологлави, хората се тълпят в каюткомпанията. Из кораба се разнасят звуци от малък клавикорд100. Тържествено звучи коледният хорал: „О, блажено, радостно, благодатно време!“ Свещеникът в черна одежда с бели панделки, висящи на гърдите му, държи в ръцете си библия. Сребърният кръст на гърдите отразява пламъците на свещите. Свещеникът чете думите на хорала, а екипажът ги пее куплет след куплет.
Лейди Емили, облечена с дълга кадифена рокля, седи пред инструмента. Нейната камериерка Камила прелиства нотните страници. Моряците са съсредоточени и сериозни. Всеки си припомня детинството, родните гробове, по-малките братя…
Ала навън не се сипят снежни парцали, не трепти във въздуха звънът на катедралната камбана. Буйният вятър свисти във въжетата, фучат разпенените гребени зад борда и гидът се люлее под краката на пеещите…
…В кубрика прибраха висящите легла и наредиха масите. Свещите озаряваха ниското помещение с неговата скромна празнична украса. Юнгите разнасяха чиниите. Дамите наливаха вино и докосваха с устни калаените канчета.
Капитан Брентли, който знаеше от по-рано колко малко господарят се интересува от нуждите на екипажа, още в Бълтън се учуди на приготовленията за този рейс. Бяха взети в запас най-добри провизии, лекарства, вина; на хората обещаха след завършването на рейса щедро възнаграждение свръх заплатата. Грели се отнасяше меко с екипажа и плетеният му троен камшик, който по-рано честичко се разхождаше по моряшките гърбове, през пелия рейс нито веднъж не излезе на бял свят.
Пристегната в копринена рокля, лейди Елен Станфорд, винаги дълбоко равнодушна към „простолюдието“, изобразяваше на празника „добрата фея“ на кораба. Тя наливаше канчетата на моряците, шегуваше се с тях, разпитваше ги за семействата им, но красивите й сивозелени очи си оставаха студени и презрителни.
След като раздадоха подаръците на екипажа, дамите заедно с офицерите се върнаха в салона. Започна „семейната“ част на празненството.
100
клавикорд — старинен музикален клавирен инструмент — един от предтечите на днешното пиано. — Б. пр.