Антонио въведе за ръка в салона малкия Чарли. С тъмносин колет101 от фламандско кадифе над нежносинята копринена блузка, с атлазени пантофки със златни катарами и бяла хермелинова шапчица върху ленените къдрици момченцето приличаше на приказен принц от старинните шотландски легенди.
Доведено от полутъмната каюта, детенцето примигваше на ярката светлина. Корабът се люшна, малкият принц не можа да се задържи на крака и като мека топка се търкулна на килима. Бащата го взе на ръце. Чертите на момченцето бяха по-фини и по-красиви от бащините, но приликата между двамата беше поразителна.
Иззад копринената завеса излезе Олсен, старият боцман, облечен като Санта Клаус. Той извади от един чувал великолепни подаръци за малкия принц и за неговия „паж“ — Антонио Чени.
Още в Капщад пастор Редлинг купи за своя кръщелник дебела книга с цветни картинки. На тях бяха изобразени зверове и птици, дървета, кораби, съзвездия, планини, храмове, замъци, големи градове, воини и жители на далечни страни с техните красиви облекла. Тази книга можеше да се прелиства многократно и винаги да се намери в нея нещо ново, незабелязано преди.
Лейди Станфорд окачи на врата на момченцето овален златен медальон, отвътре с две миниатюри върху емайл, поръчани от нея на един италиански майстор при минаването им през Лондон. Едната миниатюра изобразяваше Чарлз в третата му година. На другата страна на медальона беше поместен портретът на баща му. Надписите гласяха: „Чарлз Франсис Райланд, роден на 5 юли 1770 година“, и „Сър Фредрик Джонатан Райланд, виконт Ченсфилд, роден на 13 ноември 1738 година“. Само с лупа можеше да се разчете надписът, направен от изкусния художник по овалния край на медальона: „Изработил в Лондон на 19 септември 1772 година майстор Виченце Антонио Кардозо от Милано“.
Дългобрадият Санта Клаус изпразни своя чувал и си отиде. Антонио беше ощастливен с една ловна пушка с гравиран надпис на нея: „На ловеца на носорози“.
— А сега е мой ред да направя един мъничък подарък на моя син — каза корабовладелецът.
Щом чу тия думи, адвокатът Томас Мортън извади от червена марокенена папка голяма хартия с печати и гербове, цветна топографска карта и сноп документи и подаде всичко това на господаря.
— Господа! — обърна се ръководителят на експедицията към присъствуващите. — реди много години открих във водите на Индийския океан един необитаван и неизследван остров. По посочените от мен координати тази пролет Брентли намери, измери и изследва тази земя. Формата на острова наподобява малко черепа на хищен звяр. В югозападната му част има огнедишаща планина. Нейният кратер дими, наблюдават се подземни трусове, но признаци от скорошни изригвания не намерихме нито аз, нито капитан Брентли. Отсега нататък островът е включен в презокеанските владения на Британия. За губернатор на острова министърът на марината назначи мен. По доклад на министъра негово величество кралят предостави на рода на виконтите Ченсфилд права и привилегии за придобиване на островните земи в лично владение. С участието на юристите мистър Мортън и мистър Томпсън преди три месеца в Лондон беше извършен юридическият акт, с който ми се признава правото на собственост върху всички годни земи на острова и на прехвърляне правата на владение върху тях на моя син Чарлз. На картите на Британската империя новооткритият остров ще се назовава отсега нататък с името на първия си владетел — Чарлз Райланд, наследник на титлата на виконтите Ченсфилд. Целта на експедицията на „Орион“ е остров Чарлз — то моя коледен подарък на наследника ми!
В салона избухнаха ръкопляскания.
— Погледни владенията си, мое момче — ласкаво изрече ръководителят на експедицията, като прекарваше ръка по разстланата карта.
Детето веднага захвърли новите играчки и протегна двете си ръце върху пъстрата карта на масата.
2
Пет денонощия още „Орион“ се бори с вълните, преодолявайки последните стотина мили до острова. Вечерта на 29 декември Грели, който беше дежурен, видя отпред по посока на курса на кораба бели пенести вълни.
— Подводен риф отдясно на носа! — раздаде се викът на моряка от марсовата рея.
Собственикът на „Орион“ успя да види с далекогледа един водовъртеж, който за разлика от търкалящите се гребени се пенеше на едно и също място, сякаш там морето непрестанно кипеше от дълбоко скрит в недрата му огън.
— Разпуснете платната! — заповяда Грели.
Капитан Брентли вече бързаше към мостчето. Грели му показа мълком пенещия се водовъртеж.